148
" He said that death marks places like a dog marking its territory. Some people can sense it right away, while others simply start to feel uncomfortable after a time. Every stay in any place betrays the quiet ubiquitousness of the dead. As he said:
‘At first you always see what’s alive and vibrant. You’re delighted by nature, by the local church painted in different colours, by the smells and all that. But the longer you’re in a place, the more the charm of those things fades. You wonder who lived here before you came to this home and this room, whose things these are, who scratched the wall above the bed and what tree the sills were cut from. Whose hands built the elaborately decorated fireplace, paved the courtyard? And where are they now? In what form? Whose idea led to these paths around the pond and who had the idea of planting a willow out the window? All the houses, avenues, parks, gardens and streets are permeated with the deaths of others. Once you start feeling this, something starts to pull you elsewhere, you start to think it’s time to move on.’
He added that when we are in motion, there’s no time for such idle meditations. Which is why to people on trips everything seems new and clean, virginal, and, in some sense, immortal. "
― Olga Tokarczuk , Flights
150
" He thought of his old name. He’d almost forgotten it. He said it out loud, and it sounded as though he were being called by some stranger. He felt the familiar pressure in his head after yesterday’s drinking. Because it must be noted that Chinese people have two names: one given by their families, used to summon the child, scold and punish him, but also the basis for affectionate nicknames. But when the child goes out into the world, he or she takes another name, an outside name, a world name, a personage name. Donned like a uniform, a surplice, a prison jumpsuit, an outfit for a formal cocktail party. This outside name is useful and easy to remember. From here on out it will corroborate its person. Best if it’s worldly, universal, recognizable to everyone; down with the locality of our names. Down with Oldrzich, Sung Yin, Kazimierz, and Jyrek; down with Blażen, Liu, and Milica. Long live Michael, Judith, Anna, Jan, Samuel, and Eryk! "
― Olga Tokarczuk , Flights
160
" Правек и други времена" - Времето на Играта
„Когато Играчът най-сетне намери изхода към Петия свят и нерешителен, както да прави по-нататък, търси помощ в упътването, каквото е Ignis fatuus, или Поучителна игра за един игра, намира следната историйка:
„В Петия Свят Бог разговаря сам със себе си, когато особено го измъчва самотата.
Вглежда се с обич в хората и най-вече в един от тях, на име Хиоб. <Ако, ей така, му бях взел всичко, което има, на което основава тази своя сигурност, ако му бях отнел всички блага, едно по едно, дали тогава все още би бил това, което е сега? Дали нямаше да започна за злослови и богохулства? Щеше ли да ме уважава и да ме обича, въпреки това? >
Поглежда Бог отгове Хиоб и сам си отговаря: <Със сигурност не.. Той ме почита, само защото го дарявам с блага. Ще взема на Хиоб това, което съм му дал.>
И Бог обелва Хиоб като лук. И плаче над него от съчувствие. Най-напред го лишава от всичко, което Хиоб е имал: къща, земя, стада, кози, работници, гори. После му отнема тези, които е обичал: деца, жени, близки и роднини. Накрая взима на Хиоб това, което го прави такъв, какъвто е: здравото тяло, здравите сетива, навиците и привързаностите.
Гледа сега своето творение и е принуден да притвори божествените си очи. Хиоб искри със същата светлина, с която блести Бог. А може би дори блясъкът на Хиоб е по-силен, защото Бог е принуден да притвори божествените си очи. Уплашен, Бог забързано връща на Хиоб всичко подред, а дори му дава още нови блага. Въвежда пари за размяната им, а заедно с парите – сейфове и банки, дарява красиви предмети, мода, желания, копнежи. И непрестанно безпокойство. Обсипва Хиоб с всичко това, докато светлината му започва бавно да гасне и накрая изчезва. "
― Olga Tokarczuk
