161
" Който е виждал някога планината през късна есен, когато по дърветата още висят последните измръзнали листа, покрити с глазурата на сланите; когато земята е по-топла от небето и бавно умира под дантелите на първите снегове; когато изпод изсъхналите треви започват да се оголват нейните каменни кости; когато от размитите краища на хоризонта започва да се просмуква тъмнина; когато звуците изведнъж стават остри и висят в мразовития въздух като ножове - той е изпитал смъртта на света. Но аз бих казал, че светът умира постоянно, ден след ден, макар че по някакви съображения едва късната есен разбулва цялата тайна на тази смърт. И единственото живо място, което се противи на това разпадане, е чевешкото тяло, но не цялото - само една малка негова част, туптяща под сърцето, в самия център, в средата на гърдите, където невидим за очите пулсира изворът на всякакъв живот. "
― Olga Tokarczuk , House of Day, House of Night
164
" It is strange that God, who is beyond the limits of time, manifests Himself within time and its transformations. If you don’t know “where” God is – and people sometimes ask such questions – you have to look at everything that changes and moves, that doesn’t fit into a shape, that fluctuates and disappears: the surface of the sea, the dances of the sun’s corona, earthquakes, the continental drift, snows melting and glaciers moving, rivers flowing to the sea, seeds germinating, the wind that sculpts mountains, a foetus developing in its mother’s belly, wrinkles near the eyes, a body decaying in the grave, wines maturing, or mushrooms growing after a rain.
God is present in every process. God is vibrating in every transformation. Now He is there, now there is less of Him, but sometimes He is not there at all, because God manifests Himself even in the fact that He is not there.
People – who themselves are in fact a process – are afraid of whatever is impermanent and always changing, which is why they have invented something that doesn’t exist – invariability, and recognised that whatever is eternal and unchanging is perfect. So they have ascribed invariability to God, and that was how they lost the ability to understand Him. "
― Olga Tokarczuk , Primeval and Other Times
179
" My Ailments appear treacherously; I never know when they’re coming. And then something happens inside my body, my bones begin to ache. It’s an unpleasant ache, sickening – that’s the word I’d use. It continues incessantly, it doesn’t stop for hours, sometimes days on end. There’s no hiding from this pain, there are no pills or injections for it. It must hurt, just as a river must flow and fire must burn. It spitefully reminds me that I consist of physical particles, which are slipping away by the second. Perhaps one could get used to it? Learn to live with it, just as people live in the cities of Auschwitz or Hiroshima, without ever thinking about what happened there in the past. They simply live their lives. "
― Olga Tokarczuk , Drive Your Plow Over the Bones of the Dead
180
" Богородица от Йешкотле с цялата си воля помагаше на болните и недъгавите. Беше вписана в иконата със силата на божественото чудо. Когато хората обръщаха лицата си към нея, когато мърдаха устни, стискаха ръце на корема или ги събираха на височината на сърцето, Богородица от Йешкотле им даваше сила и оздравителна мощ. Даваше я на всички, без изключение, не от милосърдие, а заради това, че такава беше нейната природа – да дава оздравителна мощ на тези, които се нуждаят от нея. Какво ставаше по-нататък – това решаваха хората. Едни позволяваха в себе си на тази сила да подейства и оздравяваха. Връщаха се после с фигурки – отлети от сребро, мед или дори от злато миниатюри на излекуваните части на тялото, с мъниста, верижки, на които е изобразена иконата.
Други позволяваха на мощта да изтече от тях като от пробит съд и да попие в земята. А после губеха вярата в чудеса. "
― Olga Tokarczuk
