49
" ... but in the depths of their hearts, in that true and ultimate depth which is revealed to no one, there remained the memory of what had taken place and the consciousness that was has once been can be again; there remained too hope, a seneless hope, that great asset of the downtrodden. For those who rule and must oppress in order to rule must work according to reason; and if, carried away by their passions or driven by an adversary, they go beyond the limits of reasonable action, they start down the slippery slope and thereby reveal the commencement of their own downfall. Whereas those who are downtrodden and exploited make equal use of their reason and unreason for they are but two different kinds of arms in the continual struggle, now underground, now open, against the oppressor. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
53
" Децата, които лете по цял ден ловят рибки покрай каменистия бряг, знаят, че това са следи от отколешни времена и от стари войни. Тогава на земята живеели големи юнаци, камъкът бил още незрял и мек като пръст, а конете, също като юнаците, имали исполински ръст. Само че за сръбските деца това са следи от копитата на коня Шарколия, останали от времето, когато Крали Марко бил затворен в тъмница горе, в Стария град, и избягал оттам, спуснал се по баира и прескочил Дрина, на която тогава нямало мост. Турските деца пък знаят, че не е бил Крали Марко, нито пък е могъл да бъде (защото откъде у един гяур и копеле такава сила и такъв кон!), а Алия Джерзелез на своята крилата арабска кобила, който, както се знае, презирал саловете и салджиите и прескачал реките, сякаш са ручейчета. Те дори не спорят за това – дотолкова и едните, и другите са убедени в правотата си. И няма случай, при който някой да е успял да разубеди някого или пък някой да е променил мнението си. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
54
" На капията и около нея се случват първите любовни мечти, първите мимолетни срещи, задиряния и шушукания. Тук стават и първите алъш-вериши и пазарлъци, кавги и спогаждания, срещи и причаквания. Тук, на оградата на каменния мост, се изкарват за продан първите череши, дини и пъпеши, сутрешни питиета и горещи симиди. Ала тук се събират и просяци, и куци, и сакати, също както и млади и здрави люде, дошли да се покажат или да се видят с други, както и всички, които имат да изнесат каквото и да било, особено плодове, дрехи или оръжие. Тук често сядат зрели и уважавани мъже да си поговорят за обществените работи и общите грижи, ала още по-често младежи, които не се интересуват от нищо друго освен от песни и шеги. Тук при големи събития и исторически промени се излагат възвания и призиви (на издигнатата стена, под мраморната плоча с турския надпис и над чешмата), ала също тук чак до 1878 година са бесени или набивани на кол главите на всички, които по някаква причина са погубвани, а погубванията в тази касаба на границата, особено в размирни години, са чести, а в някои времена, както ще видим, и всекидневни. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
55
" По моста не могат да минат нито сватбари, нито погребални шествия, без да спрат на капията. Тук сватбарите обикновено се приготвят и подреждат, преди да влязат в чаршията. Ако времената са мирни и безгрижни, според обичая се черпят с ракия и пеят, извиват хоро и често се задържат много по-дълго, отколкото са предполагали. А при погребения онези, които носят покойника, редовно го оставят, за да си починат малко тук, на капията, където във всички случаи е минала по-голяма част от живота му. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
57
" Вот когда развязалось в городе настоящее гонение на сербов и на все, что с ними связано. Люди поделились на преследуемых и преследователей. Хищный зверь, живущий в человеке и не смеющий обнаруживать себя, пока не устранены преграды добрых обычаев и законов, вырвался на волю. Знак дан, преграды сняты. И как в истории не раз уже бывало, насилие, грабеж и даже убийство снова получили молчаливую поддержку, лишь бы они совершались во имя высших интересов, под флагом соответствующих лозунгов и применительно к немногочисленной группе людей определенного круга и убеждений. На глазах того, кто мог тогда непредвзято и открыто смотреть на мир, произошло чудо полного перерождения общества в течение одного-единственного дня. Мгновенно распался и кончил свое бытие мир торговых рядов, основанный на вековых традициях, где наряду с затаенной враждой, ревнивой завистью, религиозной нетерпимостью, исконной грубостью и жестокостью всегда имели место взаимовыручка, товарищество и чувство порядка и меры, державшее в границах допустимого проявление диких инстинктов и грубой силы, в конце концов утихомиривая их и подчиняя общим интересам совместного существования. Люди, сорок лет подряд правившие торговым миром города, за одну ночь исчезли, будто вымерли вместе с теми устоями, понятиями, обычаями, которые они собой олицетворяли. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
58
" Каждое поколение питает свои иллюзии по отношению к цивилизации, при этом одни мнят себя возжигателями ее пламени, а другие – свидетелями ее угасания. На самом же деле огонь цивилизации пылает, тлеет и гаснет в зависимости от того, с каких позиций и под каким углом зрения его рассматривать. Поколение людей, которое сейчас под звездами, в воротах, над водами реки обсуждает вопросы философского, общественного и политического порядка, только иллюзиями богаче других, во всем же остальном оно ничем не отличается от прочих. Оно также полагает, что это оно зажигает факел новой цивилизации и тушит последние вспышки старой, уже догорающей. И может быть, лишь особая приверженность к мечте составляет его неповторимую черту: давно уже на свете не было молодых людей, с такой необузданной смелостью предававшихся мечтам и спорам о жизни, о счастье, о свободе, так мало получивших от жизни и так много принявших от нее ударов, страданий и неисчислимых мук, как предстояло принять им. Однако же в летние дни 1913 года будущее рисовалось им лишь смелым и неясным предопределением. На этом древнем каменном мосту, сиявшем в лунном свете июльских ночей чистой белизной прекрасной вечной юности, вознесшимся над прихотью времен и человеческих затей и измышлений, все это казалось лишь новой захватывающей игрой. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
