82
" […] questa strada che corre scorre soccorre, sotto le ruote di questa carrozza, effettivamente, volendo attenersi ai fatti, non si disfa affatto. […] Ma il problema, lasciatevelo dire non sta qui. Non è di questa strada, fatta di terra e polvere e sassi, che stiamo parlando. La strada in questione è un’altra. E corre non fuori, ma dentro. Qui dentro. Non so se avete presente: la mia strada.
Una strada dentro, ce l’hanno tutti, cosa che facilità per lo più, l’incombenza di questo viaggio nostro, e solo raramente, la complica. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
83
" Человек навыдумывает себе бог весть каких историй и носится с ними полжизни; не важно, что все это россказни и небылицы, главное - "мое", и точка. Мало того, он еще и гордится этим. Он даже счастлив. Так может продолжаться до бесконечности. Но вот в один прекрасный день что-то ломается в этой громадной машине грез - бац, - разрывается ни с того ни с сего; человек и в толк не возьмет, как это вдруг вся эта небывальщина уже не в нем, а перед ним, словно бред постороннего, только этот посторонний и есть он сам. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
87
" Gyvenimas ne visada toks, kokį įsivaizduoji. Jis eina savo keliu. O tu eini savuoju. Jie nėra vienas ir tas pats kelias. Taigi.. Aš nenorėjau būti laiminga, ne.. Norėjau.. išsigelbėti, taip, išsigelbėti. Bet per vėlai supratau, kur reikia pasukti - į geismų pusę. Tikimasi, kad žmones išgelbės kiti dalykai: pareiga, sąžinė, gerumas, teisingumas. Ne. Gelbsti geismai. Jie yra vienintelis tikras dalykas. Būk jų pusėje, ir būsi išgelbėtas. Per vėlai supratau. Jei duosi gyvenimui laiko - jis pasuks keista, fatališka linkme, ir suprasi, kad nebegali ko nors geisti neskaudindamas savęs. Viskas žlunga, bet negali pabėgti, kuo labiau nerimsti, tuo stipriau veržiasi kilpa, kuo labiau maištauji, tuo labiau susižeidi. Negali ištrūkti. Pradėjau geisti, kai buvo jau per vėlu. Geidžiau iš visų jėgų. Ir įskaudinau save taip, kad tu to negali nė įsivaizduoti. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
88
" Non è che la vita vada come tu te la immagini. Fa la sua strada. E tu la tua. Io non è che volevo essere felice, questo no. Volevo… salvarmi, ecco: salvarmi. Ma ho capito tardi da che parte bisognava andare: dalla parte dei desideri. Uno si aspetta che siano altre cose a salvare la gente: il dovere, l’onestà, essere buoni, essere giusti. No. Sono i desideri che salvano. Sono l’unica cosa vera. Tu stai con loro, e ti salverai. Però troppo tardi l’ho capito. Se le dai tempo, alla vita, lei si rigira in un modo strano, inesorabile: e tu ti accorgi che a quel punto non puoi desiderare qualcosa senza farti del male. E’ lì che salta tutto, non c’è verso di scappare, più ti agiti più si ingarbuglia la rete, più ti ribelli più ti ferisci. Non se ne esce. Quando era troppo tardi, io ho iniziato a desiderare. Con tutta la forza che avevo. Mi sono fatta tanto di quel male che tu non puoi nemmeno immaginare. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
94
" Знаеш ли кое е хубаво тук? Гледай:
Ние вървим, оставяме всички тези стъпки върху пясъка и те остават там, ясни, подредени. Но утре, като станеш, ще погледнеш този голям плаж и няма да има вече нищо, нито следа, никакъв знак, нищо. Морето заличава нощем. Приливът скрива. Сякаш не е минавал никога никой. Сякаш ние никога не сме съществували. Ако има място на света където да можеш да мислиш че си нищо , това място е тук. Не е вече земя, не е още море. Не е фалшив живот, не е истински живот. Време е. Време , което минава . И толкова. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
96
" Аз не че съм искала да бъда щастлива,това не.Исках...да се спася,ето това е:да се спася.Но късно разбрах накъде е трябвало да вървя-накъдето са желанията.Човек очаква,че други неща спасяват хората:дългът,честността,да бъдеш добър,да бъдеш справедлив.Не.Желанията са тези,които спасяват.Те са единственото истинско нещо.Бъди с тях и ще се спасиш.Но твърде късно го разбрах.Ако му дадеш време,на живота,той се извърта странно,и безпощадно-и си даваш сметка,че вече не можеш да желаеш нещо,без да си причиниш болка.И тогава всичко се проваля,няма начин да избягаш,колкото повече се мяташ,толкова по-здраво се заплита мрежата,колкото повече се бунтуваш,толкова повече се нараняваш.Няма излизане.Когато беше твърде късно,аз започнах да желая.С всичката сила,която имах.Причиних си толкова болка,че ти не можеш дори да си я представиш. "
― Alessandro Baricco , Ocean Sea
