123
" Ova briga oko čuvanja i održanja novca liči, kao sestra sestri, na onu brigu u detinjstvu za grošem koji je stalno nedostajao, a ove muke štednje i tvrdičenja na muke nemaštine i oskudice. Šta vredi sve to? Šta vredi kad se, evo, posle tolikih napora i uzaludnih bežanja i uspona, čovek vraća na polaznu tačku, kad u njegove misli, samo drugim putem, ulazi ista pakost i grubost, i u njegove reči i postupke surovost i prostota; kad je, da bi se očuvalo ono što je stekao, potrebna ista ružna muka koja prati sirotinju. Ukratko: šta vredi imati.mnogo i biti nešto, kad čovek ne može da se oslobodi straha od sirotinje, ni niskosti u mislima, ni grubosti u rečima, ni nesigumosti u postupcima, kad gorka i neumitna a nevidljiva beda prati čoveka u stopu, a taj lepši, bolji i mirniji život izmiče se kao varljivo priviđenje. "
― Ivo Andrić , Bosnian Chronicle (Bosnian Trilogy, #2)
131
" ... but in the depths of their hearts, in that true and ultimate depth which is revealed to no one, there remained the memory of what had taken place and the consciousness that was has once been can be again; there remained too hope, a seneless hope, that great asset of the downtrodden. For those who rule and must oppress in order to rule must work according to reason; and if, carried away by their passions or driven by an adversary, they go beyond the limits of reasonable action, they start down the slippery slope and thereby reveal the commencement of their own downfall. Whereas those who are downtrodden and exploited make equal use of their reason and unreason for they are but two different kinds of arms in the continual struggle, now underground, now open, against the oppressor. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
137
" Децата, които лете по цял ден ловят рибки покрай каменистия бряг, знаят, че това са следи от отколешни времена и от стари войни. Тогава на земята живеели големи юнаци, камъкът бил още незрял и мек като пръст, а конете, също като юнаците, имали исполински ръст. Само че за сръбските деца това са следи от копитата на коня Шарколия, останали от времето, когато Крали Марко бил затворен в тъмница горе, в Стария град, и избягал оттам, спуснал се по баира и прескочил Дрина, на която тогава нямало мост. Турските деца пък знаят, че не е бил Крали Марко, нито пък е могъл да бъде (защото откъде у един гяур и копеле такава сила и такъв кон!), а Алия Джерзелез на своята крилата арабска кобила, който, както се знае, презирал саловете и салджиите и прескачал реките, сякаш са ручейчета. Те дори не спорят за това – дотолкова и едните, и другите са убедени в правотата си. И няма случай, при който някой да е успял да разубеди някого или пък някой да е променил мнението си. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
138
" На капията и около нея се случват първите любовни мечти, първите мимолетни срещи, задиряния и шушукания. Тук стават и първите алъш-вериши и пазарлъци, кавги и спогаждания, срещи и причаквания. Тук, на оградата на каменния мост, се изкарват за продан първите череши, дини и пъпеши, сутрешни питиета и горещи симиди. Ала тук се събират и просяци, и куци, и сакати, също както и млади и здрави люде, дошли да се покажат или да се видят с други, както и всички, които имат да изнесат каквото и да било, особено плодове, дрехи или оръжие. Тук често сядат зрели и уважавани мъже да си поговорят за обществените работи и общите грижи, ала още по-често младежи, които не се интересуват от нищо друго освен от песни и шеги. Тук при големи събития и исторически промени се излагат възвания и призиви (на издигнатата стена, под мраморната плоча с турския надпис и над чешмата), ала също тук чак до 1878 година са бесени или набивани на кол главите на всички, които по някаква причина са погубвани, а погубванията в тази касаба на границата, особено в размирни години, са чести, а в някои времена, както ще видим, и всекидневни. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
139
" По моста не могат да минат нито сватбари, нито погребални шествия, без да спрат на капията. Тук сватбарите обикновено се приготвят и подреждат, преди да влязат в чаршията. Ако времената са мирни и безгрижни, според обичая се черпят с ракия и пеят, извиват хоро и често се задържат много по-дълго, отколкото са предполагали. А при погребения онези, които носят покойника, редовно го оставят, за да си починат малко тук, на капията, където във всички случаи е минала по-голяма част от живота му. "
― Ivo Andrić , The Bridge on the Drina (Bosnian Trilogy, #1)
