Home > Author > Силвия Томова
1 " ...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато? "
― Силвия Томова , Тит от Никомедия
2 " Войната е като рулетка, никога не знаеш какво ще ти се падне, понякога нямаш време и да разбереш. Или разбираш, но вече е прекалено късно. Пропилял си всичко или теб са те пропилели. Някой, когото не познаваш, чиито очи никога няма да видиш на живо, те е поставил в траекторията на предназначения точно за теб куршум. "
― Силвия Томова ,
3 " ...Единственото, което научих със сигурност, е, че няма недосегаеми. Войната оставя белези върху всички, дори и върху онези, които не са я виждали в очите. Осакати ли баща ти, тя ще ламти да погълне и теб; погълне ли те, кървавата й паст ще зейне и за твоите деца. "
4 " Но императорите, както и боговете,не могат да разчитат само на лоялността. Тя е леконравна, ако не бъде скрепена с договор и подплатена със страх. И продажна - ако не бъде възнаградена. "
5 " Обичам черните маслини ... Зелените маслини са нещастни. Без костилки. Присаждат им чесън, бадем или морков. Те нямат сърце. Черните маслини имат дълги, елипсовидни костилки. Остри от двете страни. По дължина. Затова черните маслини са истински. Те са чисти. Изящни. Като очите на жена от Средиземноморието. Огледални и дълбоки.[...]Черните маслини са по-хубави от зелените. Нищо, че растат на едно и също място. Затова препоръчвам само черни маслини. Няма нищо по-хубаво от неподправените неща. "
― Силвия Томова , Черни маслини и двама мъже
6 " ..само държавата може да създаде ред, а и път - това е непосилно за варварите. По трахеите, с които опасахме земната твърд, вече се движат не само армията, нито само керваните, пътищата свързват човешките същества, като ни обединяват в общ организъм, в единно цяло. Всеки път има начало и край и никой, тръгнал по него не може да се изгуби. "
