65
" Бард въздиша, хвърля поглед наляво, взира се в открития океан, дълбок и тъмен, но не мисли изобщо за края на света и вечния мраз, а за една тъмна дълга коса, разпиляна пред лицето – спомен от началото на януари, когато най-прекрасната ръка на света я отмести; тя се казва Сигрид, нещо потрепва в Бард, когато произнася името наум. Момчето следва погледа на своя приятел и също въздиша. Иска да постигне нещо в този живот – да научи език, да види света, да прочете хиляда книги; иска да се добере до същността, каквато и да е тя; иска да открие дали въобще има някаква същност – но понякога мисленето и четенето е непосилно, ако човек е изнурен от тежко гребане, прогизнал и премръзнал след дванайсет часа в открито море, тогава мислите така натежават, че човек едва ги повдига, тогава същността е далеч. "
― Jón Kalman Stefánsson , Himnaríki og helvíti
68
" La gente vive, ha il suo momento, i suoi baci, le risate, gli abbracci, le sue parole dolci, le sue gioie e i suoi dolori, ogni vita è un universo che poi crolla su se stesso e non lascia niente dietro di sé se non pochi oggetti resi preziosi e attraenti dalla scomparsa del proprietario, diventano importanti, a volte sacri, come se un frammento di quell'esistenza che è sparita si fosse trasferita sulla tazza del caffè, sulla sega, sulla spazzola, sulla sciarpa. Ma tutto alla fine svanisce, i ricordi si cancellano e tutto muore. Dove prima c'era la vita e la luce adesso c'è il buio e l'oblio. "
― Jón Kalman Stefánsson , Himnaríki og helvíti
76
" Американските ботуши са по-скъпи и от акордеон, цената им може да достигне годишната надница на ратайкинята; толкова са скъпи, че Арни се бе лишавал от бренивин и тютюн с месеци, за да си ги позволи. Но си струва, отбеляза Арни и гази в тресавища, прекосява потоци, а нозете му са винаги сухи; крачи напред, в локви и сняг, а нозете му са така сухи, че направо скърцат – гумените ботуши са безспорно най-доброто, дошло от американската империя, бият всичко останало, и сега разбираш защо би било непростимо да се удавиш с тях. Непростима небрежност, обяснява Арни и целува Сесилия, и целува децата, и те го целуват, и хиляди пъти е по-добре да целуваш и да те целуват, отколкото да ловиш риба в открита лодка насред океана. Жената на Арни го следи с поглед; не позволявай да се удави, прошепва тя, не иска децата да чуят, не иска да ги плаши, но и няма нужда да молим за най-важното на висок глас. "
― Jón Kalman Stefánsson , Himnaríki og helvíti
