1
" Moi, le clandestin, je leur rappelle cela. Le vide. Le hasard qui les fonde. A tous. C’est pour ça qu’ils me haïssent. Parce que je rode dans leurs villes, parce que je squatte leurs bâtiments désaffectés, parce que j’accepte le travail qu’ils refusent, je leur dis, aux Européens, que j’aimerais être à leur place, que les privilèges que le sort aveugle leur a donnés, je voudrais les acquérir : en face de moi, ils réalisent qu’ils ont de la chance, qu’ils ont tiré un bon numéro, que le couperet fatal leur est passé au ras des fesses, et se souvenir de cette première et constitutive fragilité les glace, les paralyse. Car les hommes tentent, pour oublier le vide, de se donner de la consistance, de croire qu’ils appartiennent pour des raisons profondes, immuables, à une langue, une nation, une région, une race, une histoire, une morale, une histoire, une idéologie, une religion. Or malgré ces maquillages, chaque fois que l’homme s’analyse, ou chaque fois qu’un clandestin s’approche de lui, les illusions s’effacent, il aperçoit le vide : il aurait pu ne pas être ainsi, ne pas être italien, ne pas être chrétien, ne pas… Les identités qu’il cumule et qui lui accordent de la densité, il sait au fond de lui qu’il s’est borné à les recevoir, puis à les transmettre. Il n’est que le sable qu’on a versé en lui ; de lui-même, il n’est rien. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
2
" Не съм оптимист за бъдещето на света. Проблемът на хората е, че умеят да се разбират, само ако се сплотят срещу другите. Врагът ги обединява. Привидно може да се помисли, че спойката между членовете на една група е общият език, общата култура, общата история, споделените ценности, но всъщност нито една позитивна връзка не е достатъчна, за да спои хората, онова, което е необходимо, за да ги сближи, е общ враг. Погледнете тук, около нас. Пред ХІХ век измислят нациите и цялата нация се превръща във враг, резултат: война на нациите. След няколко войни и милиони загинали, през ХХ в. решават да приключим с нациите, резултат: създаваме Европа. Но за да съществува Съюзът, за да си даваме сметка, че съществува, някои не бива да имат правото да идват тук. Това е все същата стара глупава игра: винаги трябва да има изключени от играта. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
3
" През последните векове европейците са ходили почти навсякъде, дълбали са почти навсякъде, строили са почти навсякъде, възпроизвеждали са се почти навсякъде, колонизирали са почти навсякъде, а сега се правят на ощипани, когато някой идва при тях, така ли? Не вярвам на ушите си! Тяхната територия европейците най-безсрамно идваха да си я разширяват при нас, нали така? Точно те започнаха да местят границите. Сега е наш ред и ще им се наложи да свикнат, защото всички ще дойдем при тях, африканци, араби, латиноси, азиатци. Аз, за разлика от тях не преминавам границата с оръжие, войници и благородната мисия да сменя езика им, законите или религията. Не, аз не нападам, не искам нищо да променям, искам само да си открия местенце, където да се сгуша. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
6
" Аз, нелегалният бежанец, им напомням това. Празнотата. Случайността, от която са съставени. На всички. Именно затова ме мразят. Защото скитам из градовете им, защото живея нелегално в разрушените им постройки, защото приемам работата, която те отказват, казвам на европейците, че бих искал да бъда на тяхно място, че привилегиите, които сляпата съдба им е дала, бих искал да получа и аз, изправени пред мен, те си дават сметка, че са късметлии, че са изтеглили щастливо число, че фаталното острие е минало досами задника им, и тогава, щом си спомнят за тази първа и основополагаща случайност, те се вледеняват и вцепеняват. Защото за да забравят празнотата, хората се мъчат да си придадат важност, да мислят, че поради дълбоки и неизменни причини принадлежат към един език, една нация, една област, една раса, един морал, една история, една идеология, една религия. Но въпреки всичкия този грим, всеки път, когато човек анализира себе си, или всеки път, когато нелегален бежанец го доближи, илюзиите избледняват и той вижда празнотата: той би могъл да не е това, да не е италианец, да не е християнин, да не е... Знае вдън душата си, че самоличностите, които е насъбрал и които му придават плътност, той се е задоволил само да приеме, а след това да ги предаде. Просто пясък, който някой е изсипал в него, а сам по себе си той не е нищо. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
7
" Оттук започва варварството, Саад, когато човек спре да се разпознава в другия, когато определя някои хора за по-низши, когато подрежда човешкия род по йерархия и когато изключва някои от човечеството. И докато има „хора, които имат право” и „хора, които нямат право”, ще има варварство… Цивилизацията сама се издава, щом започне да определя „другите”, „неподходящите”, „развиващите се”. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
9
" Споделих терзанията с баща ми.
- Тате, някога укорявах себе си, че бързо си променям идеите, днес си давам сметка, че е неизбежно.
- Прав си, синко. Най-трудното в един спор е не да защитаваш определено мнение, а да го имаш.
- И то само едно!
- Да, тъй като всеки има в себе си по няколко души. Само глупакът смята, че е единственият обитател на своя дом.
- Как го постига?
- Запушил е устата на много части от себе си и ги е заключил в шкафа. И така започва да каканиже ясно на един-единствен глас.
- За завиждане е, нали?
- Винаги е за завиждане човек да е глупак.
Татко настоя да си сипя още чай. Опитвах се да си възвърна спокойствието.
- Да, синко, на всички ни се иска да говорим прости, ясни, решителни неща, които да ни убедят да поднасяме истината на части. А всъщност колкото повече човек развива своята интелигентност, толкова повече губи тази амбиция, започва да разбулва сложната си същност и да осъзнава напреженията, които носи.
- Ще ми се да не си противореча.
- Но именно по това разпознаваме глупака: той никога не си противоречи. Защо казваме, че ненормалните са луди, та дрънкат? Защото дрънкането е на един тон.
- А пък аз дори не дрънкам добре. Като спукана камбана съм.
- Синко, само когато камбаната е спукана, тогава дрънка истински, защото произвежда по няколко звука едновременно. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Ulysse From Bagdad
