QUOTE : Споделих терзанията с баща ми.<br />- Тате, някога укорявах себе си, че бързо си променям идеите, днес си давам сметка, че е неизбежно.<br />- Прав си, синко. Най-трудното в един спор е не да защитаваш определено мнение, а да го имаш.<br />- И то само едно!<br />- Да, тъй като всеки има в себе си по няколко души. Само глупакът смята, че е единственият обитател на своя дом.<br />- Как го постига?<br />- Запушил е устата на много части от себе си и ги е заключил в шкафа. И така започва да каканиже ясно на един-единствен глас.<br />- За завиждане е, нали?<br />- Винаги е за завиждане човек да е глупак.<br />Татко настоя да си сипя още чай. Опитвах се да си възвърна спокойствието.<br />- Да, синко, на всички ни се иска да говорим прости, ясни, решителни неща, които да ни убедят да поднасяме истината на части. А всъщност колкото повече човек развива своята интелигентност, толкова повече губи тази амбиция, започва да разбулва сложната си същност и да осъзнава напреженията, които носи.<br />- Ще ми се да не си противореча.<br />- Но именно по това разпознаваме глупака: той никога не си противоречи. Защо казваме, че ненормалните са луди, та дрънкат? Защото дрънкането е на един тон.<br />- А пък аз дори не дрънкам добре. Като спукана камбана съм.<br />- Синко, само когато камбаната е спукана, тогава дрънка истински, защото произвежда по няколко звука едновременно.