Home > Work > Вечен чужденец
1 " Полето с мъртви цветяЩе падна ранен от ръждиви куршумив полето със мъртви цветя.Ще минат жътварки, ще гледат учуденои гордо ще продължат.И някой ще вземе и моите кости,когато събира умрелите макове.Ще се превърна във опиум - ценна отрова,предвидена за забравяне.Ще ходят деца по пустините древни,където тревите умряха.Където останахме. Непогребани.Където се отбранявахме.И аз в полумъртвата вечност ще гнияобгърнат в плененото знаме.От митологията ще ме изтрияти споменът ще е срамен.Кръвта се разтваря по пладнев пресъхнали женски сълзи.Мъжете са слаби и гладнии страх ги гори.Прилича на гърло безгласнокръгът на самотните оплаквачи.И вече е точно и ясно -цветята са мъртви. Идва орачът. "
― Денис Олегов , Вечен чужденец
2 " С малка торба и със няколко къшеячовекът преживяше тъжната зима.Лежи незавит. А мястото - същото -студена скамейка и снежна градина.Той хляба в дланта си корава сковавапо навик го гали и тайно въздиша.От болка по-жълт глухо изгревът пада.И падат със него премръзнали птици.И просякът, брат им, веднага споделятрохите на своята улична участ.Щастлив е в студената птича неделя,макар че животът е жалка минута.Площадите шумни не виждат доброто,ненужно за тях... като стара хартия.Но просякът там е. И тихо, и скромносърцата на всички в гърдите му бият. "