Денис Олегов QUOTES

1 " Полето с мъртви цветя

Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.

И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.

Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.

И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.

Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.

Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът. "

― Денис Олегов , Вечен чужденец

3 " Всичко беше тук и сега. От него зависеше да поддържа пламъка да гори, а черните въглища от материал да се превръщат в топлина. Понякога работникът се заглеждаше в горящите въглени и се замисляше за чудната сила на огъня. Благодарение на тази вълшебна искрица в зората на цивилизацията дивакът е станал човек. Силата на пламъка, която е прогонила плашещия мрак и е дарила същия този човек със своите топлина и светлина. Огънят. В него изгаря всичко непотребно и остава само стоплящата душата искра. "

― Денис Олегов , Колелото на историята