QUOTE : С малка торба и със няколко къшея<br />човекът преживяше тъжната зима.<br />Лежи незавит. А мястото - същото -<br />студена скамейка и снежна градина.<br />Той хляба в дланта си корава сковава<br />по навик го гали и тайно въздиша.<br />От болка по-жълт глухо изгревът пада.<br />И падат със него премръзнали птици.<br />И просякът, брат им, веднага споделя<br />трохите на своята улична участ.<br />Щастлив е в студената птича неделя,<br />макар че животът е жалка минута.<br />Площадите шумни не виждат доброто,<br />ненужно за тях... като стара хартия.<br />Но просякът там е. И тихо, и скромно<br />сърцата на всички в гърдите му бият.