142
" ...there are enormous regions where I have never been, and what one has not known is what one has not been. An anxiety to start running, go into a house, into that store, jump on a train, devour all of Jouhandeau, know German... What is defective is felt more as an intuitive poverty than as a mere lack of experience. It really doesn't afflict me not having read all of Jouhandeau, at most the melancholy feeling of too short a life for so many libraries, etc. The lack of experience is inevitable, if I read Joyce I am automatically sacrificing another book and vice versa, etc. The feeling of lack is sharper in... zones for detention of your eyes, your smell, your taste, and you can't get beyond that limit when you think you've caught anything fully, just like an iceberg the thing has a small piece outside and shows it to you, and the enormous rest of it is beyond our limits and that's why the Titanic went down. "
― Julio Cortázar , Hopscotch
149
" Μόλις της μυρμοίλιζε το σγρόμπλι, ένιωθε την κλιμαθρίδα της να σφλύζει και έπεφταν σε υδροπλήξεις, σε άγρια ξεχαρβλώματα, σε απελπιστικές διελθυστήσεις. Κάθε φορά που έκανε να ξαναθλίψει το αρμάλι της, έμπλεχε σ' ένα ερίγμυλο φρίκυσμα και έπρεπε να ενηδύσει το άρνημα, νιώθοντας λίγο λίγο τις πλυχές να μαρμογαλιάζουν, να συνομελδώνουν, να αναγλυκώνονται, ώσπου σπάργωναν σαν την τριοιστρική εργομανίνη όταν αφήσεις να πέσουν πάνω της μερικές ραλτσίδες θρωπιοκυσθόλης. Αυτή όμως ήταν μόνο η αρχή, γιατί ερχόταν μια στιγμή που εκείνη σφύστριβε τ' αργούλια της και τον άφηνε να συρμώσει το ορφελίνι του. Μόλις όμως και συφουρφούλιαζαν, κάτι σαν ολολύχορδο τους διακορύφωνε, τους υπερδούκλωνε, τους παρόνρυζε και με μιας έφτανε ο αποτυφλώνας, οι λυσσόγοοι σχυσμοί της ύστριας, η ασμαινόπνοη στοματοποντή, τα σπροοίμια του αλίσπασμου μέσα σε μια μουσκιγρονική αγώπαυση. Ευοί! Ευοί! Αιωροβολεμένοι στην κορφή της μελαμφθονίας, ένιωθαν εξωκλυδωνισμένοι, μαργαρωμένοι, ξεμελεδιασμένοι. Το σκρόφι έτρεμε, οι φτεροπλήμμες είχαν κοπάσει, τα πάντα περιέληγαν σ' ένα βαθύ κρημνολόφι, σε άργαυλους από ασημοδιάφωνες γάζες, σε τρύφλια σχεδόν βάναυσα που τους ορθοδυνούσαν ως τα μνύχια της γραφής τους. "
― Julio Cortázar , Hopscotch
152
" Шляейки се по „Ке де Селестен”, стъпвам върху сухи листа и когато вдигам едно и го разглеждам добре, виждам, че е покрито с прах от старо злато, а отдолу има земи, дълбоки като мириса на мъх, който се полепва по ръката ми. Заради всичко това отнасям тези сухи листа в стаята си и ги закрепвам върху абажура на една лампа. Идва Осип, остава два часа и даже не поглежда лампата. На другия ден идва Етиен и все още с барета в ръка, Dis donc, c’est épatant, ça!*, и вдига лампата, изучава листата, във възторг е, Дюрер, плетеница от жилчици и така нататък.
Една и съща история и две версии… Замислям се за всички листа, които вероятно не виждам, аз, събирачът на сухи листа, за толкова неща, които сигурно има във въздуха и тези очи няма да видят, тези очи – бедни прилепи, пърхащи около романи и филми, и изсъхнали листа. Навсякъде сигурно има лампи, има листа, които не виждам.
*Гледай ти, това е страхотно (фр.) - бел. ред. "
― Julio Cortázar , Hopscotch
156
" Já acreditara alguma vez no amor como enriquecimento, como exaltação das potências intercessoras. Certo dia, deu-se conta de que seus amores eram impuros porque pressupunham essa esperança, enquanto o verdadeiro amante amava sem esperar o que quer que fosse fora do amor, aceitando cegamente que o dia se tornasse mais azul e a noite mais doce e o bonde menos incômodo. 'Até da sopa eu faço uma operação dialética', pensou Oliveira. Suas amantes acabavam sempre se tornando suas amigas, cúmplices numa contemplação especial das circunstâncias. As mulheres começavam sempre por adorá-lo (ele era verdadeiramente hadorado por elas), por admirá-lo (uma hadmiração hilimitada). depois algo as fazia suspeitar do vazio, recuavam e ele lhes facilitava a fuga, abria-lhes a porta para que fossem brincar em outro lugar. em duas ocasiões, estivera a ponto de sentir certa piedade e de lhes deixar a ilusão de que o compreendiam, mas algo lhe dissera que sua piedade não era autêntica, era antes um recurso barato do seu egoísmo e do seu tédio
e dos seu hábitos. 'A Piedade está em liquidação', dizia Oliveira, e deixava que elas fossem embora, se esquecia delas muito rapidamente. "
― Julio Cortázar , Hopscotch
