181
" At the Minsk tractor factory I was looking for a woman who had served in the army as a sniper. She had been a famous sniper. The newspapers from the front had written about her more than once. Her Moscow girlfriends gave me her home phone number, but it was old. And the last name I had noted down was her maiden name. I went to the factory where I knew she worked in the personnel department, and I heard from the men (the director of the factory and the head of the personnel department): “Aren’t there enough men? What do you need these women’s stories for? Women’s fantasies…” The men were afraid that women would tell about some wrong sort of war. I visited a family…Both husband and wife had fought. They met at the front and got married there: “We celebrated our wedding in the trench. Before the battle. I made a white dress for myself out of a German parachute.” He had been a machine gunner, she a radio operator. The man immediately sent his wife to the kitchen: “Prepare something for us.” The kettle was already boiling, and the sandwiches were served, she sat down with us, but the husband immediately got her to her feet again: “Where are the strawberries? Where are our treats from the country?” After my repeated requests, he reluctantly relinquished his place, saying: “Tell it the way I taught you. Without tears and women’s trifles: how you wanted to be beautiful, how you wept when they cut off your braid.” Later she whispered to me: “He studied The History of the Great Patriotic War with me all last night. He was afraid for me. And now he’s worried I won’t remember right. Not the way I should.” That happened more than once, in more than one house. "
― Svetlana Alexievich , War's Unwomanly Face
182
" У дома рядко идваха бивши лагерници, той не ги търсеше. Когато се появяваха вкъщи, аз се чувствах като чужденка, те идваха оттам, където мен още ме е нямало. Знаеха за него повече от мен. Открих, че той има и някакъв друг живот… Разбрах, че жената може да разкаже за своите унижения, а мъжът – не, на жената ѝ е по-леко да признае, защото някъде дълбоко в себе си тя е готова за насилието, вземете дори самия полов акт…. Всеки месец жената започва живота наново… тези цикли… Самата природа ѝ помага. Сред жените, които са били в лагерите, много са сами. Малко такива двойки съм виждала, при които и двамата – и той, и тя, да са оттам. Тайната не ги обединява, а ги разединява. "
― Svetlana Alexievich , Secondhand Time: The Last of the Soviets
189
" Мъжът на моя позната беше пилот, командир на ескадрила. Уволниха го като запасен. Когато тя загуби работата си, веднага се преквалифицира – беше инженер, стана фризьор. А той си седи у дома и пие от негодувание, пие, защото той, бойният пилот, оставил Афганистан зад гърба си, трябва да прави каша на децата. Та така… На всички е обиден. Злобее. Ходил във военното окръжие, питал дали не могат да го пратят някъде на война, със специална задача – отказали му. Пълно е с желаещи. Ние имаме хиляди безработни военни, такива, които познават само автомата и танка. Непригодни за друг живот. На нашите жени им се налага да бъдат по-силни от мъжете. "
― Svetlana Alexievich , Secondhand Time: The Last of the Soviets
195
" Сред онези, които са работели в Чернобилската централа, има много селски хора. През деня са на реактора, вечер отиват по градинките си или при родителите си, които още сеят картофите с лопатата, още разхвърлят тора с вили… Събират реколтата също на ръка… Съзнанието им съществува в този разлом, в тези две времена – каменното и атомното. В две епохи. Човекът винаги се е мятал като махало. […] Съдбата на Русия е да пътешества в две култури. Между атома и лопатата. А технологичната дисциплина? За нашия народ тя е част от насилието... Окови, вериги. Народът е стихиен, свободен. Винаги е мечтал не са свобода, а за свободия. За нас дисциплината е репресивен инструмент. Има нещо особено в невежеството ни, нещо близко до източното невежество…
Александър Ревалски
историк "
― Svetlana Alexievich , Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster
200
" More often, people were irritated with freedom. “I buy three newspapers and each one of them has its own version of the truth. Where’s the real truth? You used to be able to get up in the morning, read Pravda, and know all you needed to know, understand everything you needed to understand.” People were slow to come out from under the narcosis of old ideas. If I brought up repentance, the response would be, “What do I have to repent for?” Everyone thought of themselves as a victim, never a willing accomplice. One person would say, “I did time, too”; another, “I fought in the war”; a third, “I built my city up from the ruins, hauling bricks day and night.” Freedom had materialized out of thin air: Everyone was intoxicated by it, but no one had really been prepared. Where was this freedom? Only around kitchen tables, where out of habit people continued to badmouth the government. They reviled Yeltsin and Gorbachev: Yeltsin for changing Russia, and Gorbachev for changing everything. The entire twentieth century. Now we would live no worse than anyone else. We’d be just like everyone else. We thought that this time, we’d finally get it right. Russia was changing and hating itself for changing. “The immobile Mongol,” Marx wrote of Russia. "
― Svetlana Alexievich , Secondhand Time: The Last of the Soviets
