" Сред онези, които са работели в Чернобилската централа, има много селски хора. През деня са на реактора, вечер отиват по градинките си или при родителите си, които още сеят картофите с лопатата, още разхвърлят тора с вили… Събират реколтата също на ръка… Съзнанието им съществува в този разлом, в тези две времена – каменното и атомното. В две епохи. Човекът винаги се е мятал като махало. […] Съдбата на Русия е да пътешества в две култури. Между атома и лопатата. А технологичната дисциплина? За нашия народ тя е част от насилието... Окови, вериги. Народът е стихиен, свободен. Винаги е мечтал не са свобода, а за свободия. За нас дисциплината е репресивен инструмент. Има нещо особено в невежеството ни, нещо близко до източното невежество…

Александър Ревалски
историк "

― Svetlana Alexievich , Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster