Home > Work > Песента на колелетата
1 " Той не умря,защото,както сам казваше, смъртта не дохожда,когато я чакаме,а когато най-малко и се надяваме. "
― Yordan Yovkov , Песента на колелетата
2 " Мъдрец наистина беше Сали Яшар,много нещо беше видял,много нещо беше преживял,но едно беше ясно за него: с мъки,с нещастия е пълен тоя свят,но все пак има нещо,което е хубаво,което стои над всичко друго - любовта между хората. "
3 " Сали Яшар наистина имаше нещо, което го оприличаваше на тия хора. Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек, но инак беше благ, тих, вдълбочен в себе си. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоречено, премълчано и скрито. Като че вътре в душата на Сали Яшар имаше и друг ковач, който също работеше, също ковеше, а не се виждаше, и само искрите и отблясъците от това вътрешно огнище грееха в замислените очи на Сали Яшар. Така Сали Яшар беше прост човек, с изцапани ръце, ковеше желязото и правеше каруци, но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му. "