2
" ВИСОКОПАРНО
Точно когато слънчевата роза пищно аленееше, влетях като стрела в един автобус с източена снага и топли очи на кошута, който лъкатушеше по южната линия. С нюх на индианец, поел по бойната пътека, долових присъствието на един младеж, чийто врат беше по-долъг отколкото на бързоног жираф, а меката му шапка бе украсена с плитчица, подобаваща на герой от упражнения по стил. Като из сажденото лоно от вонящата му на нищожно количество паста за зъби уста избликна раздорът – изригна, за да развихри пагубния си вирус между младежът с врат на жираф и плитчица около шапката и един пътник, плах и невзрачен на вид. Първият се обърна към втория със следните слова: “Кажете ми, зли човече, нима не личи по всичко, че нарочно ме настъпвате?” Изричайки тези думи жирафошиестият младеж се устреми да седне.
По-късно, сред внушителната шир на площад Ром, отново съзрях младежа с врат на жираф и плитчица около шапката, придружен от свой другар, сведущ по мъжките одежди, който му отправи следната критика, неубягнала от острия ми слух – критика към връхната дреха на жирафовратия младеж: “Ще трябва да пристегнеш яката на палтото си, като прибавиш, или преместиш по-нагоре едно кръгообразно копче "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
4
" УДВОЕНО
По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрескарп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата – с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутнал и блъснал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.
След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда. "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
5
" ОДУШЕВЕНО
Една шапка – мека, кафява, филцова, с провиснала периферия и плетен ширит около бомбето – се мъдреше сред другите, като подскачаше поради неравностите на пътя, преодолявани от колелата на моторното средство, което япревозваше – нея, самата шапка. На всяка спирка, когато пътниците се качваха и слизаха, я отместваха странично, а понякога прекалено, което в края на краищата много я ядоса – нея, самата шапка. Шапката изрази гнева си с човешки глас, изтръгнал се от една снабдена с множество отверстия валчеста и плътна маса с костна структура, която се намираше под нея – под самата шапка. После тя изведнъж се устреми напред, защото се оказа, че има свободно място за нея – за самата шапка.
Час-два по-късно видях как тя – самата шапка, – се носи на метър и шейсет и шест от земята и снове пред гара Сен Лазар. Един приятел я съветваше да прибави копче на палтото си – нея, самата шапка… Допълнително копче… На нейното палто… Да ѝ каже това… На нея… На самата шапка. "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
9
" Осезателно
Автобусите са приятни за пипане най-вече, ако ги вземеш в скута си и ги галиш с две ръце от главата към опашката, от мотора към задната платформа. Но ако се озовеш на самата платформа, тогава ще се натъкнеш на нещо по-грубо и грапаво – ламарината или носещата колонка, а понякога на нещо по-изпъкнало и кръшно – нечие бедро. Някои се обиждат, като им кажеш: „Я, какво бедро!“, сякаш не си им забелязал другото. Можеш също така да се хванеш за един тръбообразен и пулсиращ предмет, който бълва идиотски звуци, или за атрибут с пресукани масурчета, по-благи от сплитка чесън, по-копринени то бодлива тел, по-кадифени от въже за бесене, по-тънки от кабел за трифазен ток. Или пък можеш да пипнеш с пръст човешката низост, леко слузеста и лепкава поради горещината.
После, ако потърпиш час0два, то тогава пред някоя ръбеста гара ще имаш възможността да потопиш морната си ръка в приятната прохлада на едно кокалено копче, което не си е на мястото. "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
10
" ОФИЦИАЛНО ПИСМО
Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.
На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен – даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.
В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.
Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.
В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания. "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
11
" КУЛИНАРНО
След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-накрая се озовах в зеления гювеч на един автобс, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпостелял от диета врат и на тиквата с мекица, на която се открояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на един (попарен, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена формичка за кекс.
Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сен Севарин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше лукуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса. "
― Raymond Queneau , Exercises in Style
