Самуил: Погибел QUOTES

1 " Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън. "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел

3 " (...)а гладът на плътта е като всеки глад - насища се и се пресища. "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел

5 " Това бяха неговите войници, ето на какво приличаше сега войската му. При него бяха дошли войниците му, него бяха дошли да потърсят.Те бяха вървели след него по всички краища на царството и вън, по ромейска земя. Никъде не го бяха изоставили тия проклети мърморковци. Заедно бяха гладували и жадували, заедно бяха проливали кръв и бяха мрели в битки и по пътищата. Не бяха го изоставили те като неговите велможи, като роднините му. А техният дял винаги е бивал най-горък. Ето и сега. Очите си бяха дали, светлината си. И пак при него бяха дошли, него да потърсят, а как ще им помогне той, техният цар, накъде ще ги поведе отново? Ето докъде ги бе довел той... "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел

7 " (...)и нямаше никаква преграда между тях, никакво лицемерие и преструвка. "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел

9 " А които посегнаха...то е от глад и немотия, и от мъжки бяс, царю. Това е сатаната в човека и проклетията в нищия. Трудно е за нищия да задържи ръката си, когато има какво да вземе. Пък и човешката алчност е голяма дори когато човек има с какво да се нахрани, с какво да се облече. "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел

11 " Те вървяха бавно. Какво мрачно шествие! Човек до човек. Понякога някои се спираха, откъснали се макар и само на една педя от другарите си, но им се струваше, че оставаха сами в тъмнината и в целия свят. Другите отминаваха, а пред тях оставаше празнина и се виждаше с какво отчаяние протягаха ръце, търсеха наоколо, докато се докоснат до някого или друг някой се блъсне в тях. "

― Димитър Талев , Самуил: Погибел