6
" I "salvati" del Lager non erano i migliori, i predestinati del bene, i latori di un messaggio: quanto io avevo visto e vissuto dimostrava l'esatto contrario. Sopravvivevano di preferenza i peggiori, gli egoisti, i violenti, gli insensibili, i collaboratori della "zona grigia",le spie. Non era una regola certa (non c'erano, nè ci sono nelle cose umane, regole certe), ma pure sempre una regola. Mi sentivo sì innocente, ma intruppato fra i salvati, e perciò alla ricerca permanente di una giustificazione. "
― Primo Levi , The Drowned and the Saved
11
" Logic and morality made it impossible to accept an illogical and immoral reality; they engendered a rejection of reality which as a rule led the cultivated man rapidly to despair. But the varieties of the man-animal are innumerable, and I saw and have described men of refined culture, especially if young, throw all this overboard, simplify and barbarize themselves, and survive. A simple man, accustomed not to ask questions of himself, was beyond the reach of the useless torment of asking himself why.
The harsher the oppression, the more widespread among the oppressed is the willingness, with all its infinite nuances and motivations, to collaborate: terror, ideological seduction, servile imitation of the victor, myopic desire for any power whatsoever… Certainly, the greatest responsibility lies with the system, the very structure of the totalitarian state; the concurrent guilt on the part of individual big and small collaborators is always difficult to evaluate… they are the vectors and instruments of the system’s guilt… the room for choices (especially moral choices) was reduced to zero "
― Primo Levi , The Drowned and the Saved
15
" However this war may end, we have won the war against you; none of you will be left to bear witness, but even if some of you survive, the world would not believe him. There will perhaps be suspicions, discussions, research by historians, but there will be no certainties, because we will destroy the evidence together with you. And even if some proof should remain and some of you survive, people will say that the events you describe are too monstrous to be believed: they will say they are the exaggerations of Allied propaganda and will believe us, who will deny everything, and not you. We will be the ones to dictate the history of the Lagers." -- SS Officer, quoted in The Drowned and the Saved by Primo Levi "
― Primo Levi , The Drowned and the Saved
18
" „По-реалистично е самообвинението или обвинението за недостиг на човешка солидарност. Малцина оцелели от концлагерите изпитват вина, че целенасочено са ощетили, обрали или ударили свой другар: онези, които са го направили (всичките капо, но не само те), изтласкват съответните спомени. Почти всички обаче се чувстват виновни, че не са оказали помощ. Присъствието до теб на някой по-слаб или по-непригоден, твърде стар или твърде млад другар, който ти додява с молби за помощ или просто с „наличие“ (само по себе си молба), бе типична черта на лагерния живот. Търсенето на съпричастност, блага дума, съвет или поне слушател беше постоянно и всеобщо, но рядко се увенчаваше с успех. Не стигаха времето, мястото, уединението, търпението, енергията; да не говорим, че онзи, към когото се отправяше молбата, на свой ред се намираше в състояние на нужда, на „кредит. "
― Primo Levi , The Drowned and the Saved
