Zorba the Greek QUOTES

183 " انها لذيذة, وحزينة جداً, تلك الساعات من المطر الناعم,تعيد الى الذهن جميع الذكريات المرة, المدفونة في القلب: فراق الاصدقاء, ابتسامات نساء قد انطفأت, امآل قد فقدت اجنحتها كفراشات لم يبق منها الا الدود, وقد وقف الدود فوق اوراق قلبي وراح يقرضها. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

184 " زندگی سراسر دردسر است اما مرگ چنین نیست. اصلاً می دانی زندگی کردن یعنی چه؟ یعنی این که کمرت را محکم ببندی و به دنبال دردسر بدوی. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

185 " At such times [drunk] all the doors of a woman's being are opened. The sentinels relax and a kind word is as powerful as gold or love. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

186 " Ηδονικές, όλο θλίψη οι ώρες ετούτες της ψιλής βροχής, σα να βρέχεται η ψυχή σου η πεταλούδα και βουλιάζει στο χώμα. Έρχουνται στο νου σου όλες οι πικρές θύμησες, οι στερνιασμένες στην καρδιά σου -χωρισμοί από φίλους, χαμόγελα γυναικών που έσβησαν, ελπίδες που μάδησαν σαν πεταλούδες κι αυτές, και τους απόμεινε μονάχα το σκουλήκι· και το σκουλήκι αυτό σούρνεται τώρα στα φύλλα της καρδιάς σου και τα τρώει. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

187 " You've got a devil inside you, as well, but you don't know his name yet, and, since you don't know that, you can't breathe. Baptise him, boss, and you'll feel better! "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

188 " Сърцето ми се разби, стана на парчета; но скоро, проклетото, се залепи отново. Виждал ли си онези корабни платна, дето са кръпка до кръпка – червени, жълти, черни, – зашити с дебел канап и които вече не се раздират и при най-силните бури? Такова нещо е и сърцето ми. Дупка до дупка, кръпка до кръпка, несломимо. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

189 " Βεβαιώθηκα πάλι πόσο η ευτυχία είναι πράγμα απλό και λιτοδίαιτο -ένα ποτήρι κρασί, ένα κάστανο, ένα φτωχικό μαγκαλάκι, η βουή της θάλασσας· τίποτα άλλο. Χρειάζεται μονάχα, για να νιώσεις πως όλα τούτα είναι ευτυχία, μια καρδιά απλή και λιτοδίαιτη. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

190 " إنّ الخصيان لا يدخلون السماء "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

191 " Εδώ βλέπω, είπε, μεγάλη φτήνια' πέντε δραχμές η ψυχή. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

192 " ...И както си вървях, долових дрезгави крясъци във висините; вдигнах глава и отново видях възхитителното зрелище, което още от детските години вълнуваше сърцето ми: жеравите, строени като войска, се завръщат от топлите страни и носят, както казва легендата, лястовиците върху крилете си и в дълбоките вдлъбнатини на костеливото си тяло.

Ритмичният кръговрат на времето, движещото се колело на света, четирите лица на земята, които едно след друго слънцето осветява, животът, който преминава и ни отнася и нас със себе си — всичко това изпълни отново с тревога гърдите ми. Отново отекна вътре в мен, заедно с крясъка на жеравите, ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек, друг няма, на каквото можеш да се порадваш, само тук ще му се порадваш, бързо преминава той и няма да ти се отдаде никога вече, във вечността, друг такъв случай.
Един разум, който се вслушва в това безмилостно и същевременно пропито с толкова милост предизвестие, се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло о всяка отлитаща завинаги секунда.

Големи примери изплуват в паметта и човек вижда ясно, че е нищожен, че си пропилява живота в дребни радости, в дребни скърби, в безплодни приказки. И се провиква: „Позор! Позор!“, и прехапва устни до кръв.

Жеравите преминаха по небето, изгубиха се на север, но все още продължават да крещят дрезгаво и да летят безспирно от едното ми слепоочие до другото.
Стигнах до морето, тръгнах бързо край брега. Трудно се върви съвсем сам край морето; всяка вълна, всяка птица във висините вика и ти напомня дълга ти. Когато вървиш с други хора, смееш се и приказваш, спориш, вдига се шум и не чуваш какво казват вълните и птиците; а може и нищо да не казват. Гледат те как преминаваш сред жалки крясъци и брътвежи и мълчат. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

193 " Sa fi jurat ca sufletul, e si el, un animal cu plamani si nari, ca are nevoie de mult oxigen si ca se inabusa in praf si printre prea numeroase rasuflari "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

194 " Eso es la libertad. Tener una pasión, amontonar monedas de oro, y repentinamente dominar la pasión y arrojar el tesoro a todos los vientos. Liberarse de una pasión para someterse a otra, más noble. Pero, ¿no es ésta, también, una forma de esclavitud? "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

195 " We sense happiness with difficulty while experiencing it. Only when it has passed and we look back do we suddenly comprehend, sometimes with astonishment, how happy we have been. I, however, on this Cretan shore, was experiencing happiness while being simultaneously aware of my happiness. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

196 " A prelungi despărțirea de cei dragi este otravă curată; mai bine să o tai dintr-o lovitură de cuțit și să rămâi iarăși singur de tot, în starea firească a omului, singurătatea. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

197 " „-S-ar putea, desigur, să nu-i salvăm, adăugă. Dar măcar așa o să ne salvăm pe noi, încercând să-i salvăm pe alții. Nu-i așa? Nu asta propovăduiai dumneata, dascăle? „ Singurul mod de a te salva pe tine însuți este să lupți să-i salvezi pe ceilalți...” la faptă, așadar, dascăl iscusit în predici... Aici să te văd! "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

198 " I would fill my soul with flesh, my flesh with soul "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

199 " Този човек — рекох си аз — не е ходил на училище и умът му не се е покварил. Много е видял и много е патил, отворил се е умът му, разширило се е сърцето му, но без да загуби първичната си смелост. Всички сложни, неразрешими за нас проблеми той ги разрешава с един удар, разсича ги като сънародника си Александър Велики. Трудно би се излъгал той, защото се опира целият, от главата до петите, на земята. Африканските диваци обожествяват змията, защото с цялото си тяло се допира до земята и по този начин знае всичките й тайни. Узнава ги с корема, с опашката, със слабините, с главата си. Допира се, слива се, става едно с Майката. Такъв е и Зорбас. А ние, образованите, сме глупавите птици на въздуха. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek

200 " He opened his shirt and lowered his trousers.
'Bring the light over!' he ordered.

I held the lamp close to the thin, tanned body. What with deep scars, bullet and sword marks, his body was like a collander.

'Now look at the other side!'

He turned round and showed me his back.

'Not a scratch on the back, you see. Do you understand? Now take the lamp back. "

― Nikos Kazantzakis , Zorba the Greek