QUOTE : Беше седнал на леглото, раменете приведени, коремът като малък сак. Приближих се, взех сирашката му ръка, отпусната върху чаршафа, покрих с нея лицето си и се разплаках. След малко и той хълцаше, тихи самотни ридания. Помислих си, че беше много по-самотен от мен, че мъжете са по-самотни от жените, каквото и да се случва. Общият плач за една двойка е дребно, символично събитие... това е дъхът на другия, замиращ в твоето гърло. Страданието за света и за самия теб там вътре, парче месо, одушевен вюрстел, чувал без стойност. Коремът ти танцува заедно със сълзите. Изправи се, клети човече, изчезни оттук, в потайностите на къщата и се хвърли долу, но ако останеш, кажи нещо, дето ще ни утеши.