QUOTE : Простият живот<br /><br />Да повикам хляба и да се появи<br />на покривката насъщният хляб;<br />да отдам на потта дължимото, и също на съня,<br />и на краткия рай, и на ада,<br />и на тялото и на минутата това, за което молят;<br />да се смея така, както се смее морето или вятърът както се смее,<br />без смехът да звучи като разбити стъкла;<br />да пия и в опиянението си да взимам от живота,<br />да танцувам танца, без да губя ритъма,<br />да докосна ръката на непознат<br />в ден на камък и агония,<br />и тази ръка да има увереността,<br />която е нямала ръката на приятеля;<br />да опитам самотата, без оцетът<br />да разкриви устата ми, нито да повторя<br />израженията ми огледалото, нито тишината<br />да се изправя със скърцащи зъби:<br />тези четири стени - хартия, гипс,<br />тънък килим и жълтеникава крушка -<br />все още не са обещаният ад;<br />да не ме боли повече онова желание,<br />вледенено от страха, студена рана,<br />изгореното на нецелунати устни:<br />чистата вода никога не се спира<br />и има плодове, които падат щом узреят;<br />да знам как да разрежа хляба и да го поделя,<br />хляба от една истина, обща за всички,<br />истина от хляб, който подкрепя всички ни,<br />заради чиято мая съм човек,<br />подобен между подобните ми;<br />да се бия за живота на живите,<br />да дам живота на живите, на живота,<br />и да погреба мъртвите, и да ги забравя,<br />както ги забравя земята: в плодове…<br />И в часа на своята смърт да успея<br />да умра като другите хора и да ме достигнат<br />прошката и дълговечният живот<br />на праха, на плодовете и на праха.