" В дъното на огледалото, в заден план, една след друга се нижеха отразени картини от нощния пейзаж, подобно на двоен кадър в някакъв филм, но с тази разлика, че тук между действащите лица и фона нямаше никаква връзка. Призрачната илюзорност на човешките образи и неясният сумрачен поток на нощния пейзаж се сливаха в едно и с това създаваха мистичния свят на символиката. Това чувство беше толкова силно, че Шимамура потрепна, когато върху лицето на девойката изведнъж светна пламъче, запалено някъде в долината.
Небето над далечните планини все още бе огряно от вечерното зарево, а бягащият в прозореца вечерен пейзаж продължаваше да пази своите неуспели да се разтопят в здрача очертания. Цветовете бяха изчезнали. Всичко наоколо — и планините, и полетата изглеждаха някак си пусти, обикновени и лишени от всякакви характерни особености, което пораждаше усещането за напрежение и вълнение. И все пак истинската причина за преживяването беше появилото се върху прозореца лице на момичето. Тъй като вечерният пейзаж непрестанно заобикаляше образа на отразеното в прозореца момиче, неговото лице изглеждаше прозрачно. Картините зад прозореца преминаваха през неговия образ, а не някъде отзад и с това засилваха тази илюзия. "

― Yasunari Kawabata , Snow Country