6
" Така преживява зимата. Не става баща на бебе. Не се хваща в капана на някоя европейска цирцея. Мерседес все още го чака в Колумбия. Един слънчев ден в началото на 1957 г. съглежда своя идол Ърнест Хемингуей да върви със съпругата си Мери Уелш по булевард „Сен Мишел“, в посока към Люксембургската градина; той носи стари джинси, карирана риза и бейзболна шапка. Гарсия Маркес, прекалено свенлив, за да се приближи до него, но и прекалено развълнуван, за да не направи нещо, се провиква от другата страна на улицата: „Маестро!“ Великият писател, чиято новела за стареца, морето и голямата риба е вдъхновила наскоро завършената новела на младия мъж за стареца, правителството и бойния петел, вдига ръка и отвръща „с почти момчешки глас: „Adios, amigo! "
― , Gabriel García Márquez: a Life
8
" Накрая Гарсия Маркес откарва белия опел в един автопарк в Такубая и се прибира с голяма сума. Сега трябва да разчитат на приятелите за превоз. Колебае се дори дали да не с е откаже от телефона не само за да спести пари, но и да се спаси от най=голямото изкушение; да разговаря до безкрай с познатите си. Когато парите от колата свършват, Мерседес започва да залага всичко: телевизора, хладилника, радиото, бижутата. Трите ѝ последни „Стратегически пункта“ са нейният сешоар, пасаторът за храната на момчетата и електрическата печка на Габо. Купува месо от дон Фелипе, касапина, на още по-разтеглив кредит и пак убеждава Луис Кудюрие, хазяина, да удължи срока за наема. А приятелите им редовно носят всякакви провизии. Задържа грамофона обаче; на този етап от своя живот Гарсия Маркес не е в състояние да съчини роман, докато свири музика, но не е в състояние и да живее без музика, и сега любимият Барток, „Прелюдии“ на Дебюси и A Hard Day’s Night на „Бийтълс“ звучат почти непрестанно. "
― , Gabriel García Márquez: a Life
