QUOTE : Сутрин Гарсия Маркес кара с колата синовете си на училище, сяда зад работната си маса в 8.30 и работи до 14.30 следобед, когато момчетата се прибират у дома. Те ще запомнят баща си като човек, който прекарва повечето време затворен в една малка стая, изгубен в синкав цигарен дим; мъж, който почти не ги забелязва, който се появява само по време на хранене и отвръща на въпросите им заплетено и разсеяно. Почти го подозират, че записва и тях в своя всепоглъщащ роман – след експерименталната си обсесия Хосе Аркадио Буендия късно открива собствените си деца в Първа глава.