105
" Часът стана един, после два, а те продължаваха, докато Нюстрьом спеше несмутимо с глава и ръце върху масата. Кантората тънеше в сумрак от тютюневия дим, през който едва мъждееха пламъчетата на газовите лампи; всичките свещи на седмораменния свещник бяха догорели и трапезата имаше ужасен вид. На някоя и друга чаша липсваше столчето, лекьосаната покривка беше поръсена с пепел от пури, по пода лежаха разпилени кибритени клечки. През пролуките на капаците се процеждаше вече дневна светлина, пречупваше се на дълги лъчи през облака от тютюнев дим и образуваше кабалистична фигура върху покривката между двамата поборници на вярата, които най-усърдно прередактираха Аугсбургското изповедание. Говореха завалено, мозъците им действаха мудно, думите им звучаха все по-суховато, настървението гаснеше въпреки честото доливане на гориво, все още се опитваха да разпалят възторга, но той само припламваше ли, припламваше, духът отлиташе, те изричаха думи без значение, а скоро угасна и последната искра. Замъглените им мозъци, работили досега като пумпали, шибани с камшик, изнемощяха и безпомощно отпаднаха. Оставаше им една-едничка бистра мисъл: да вървят да спят, иначе щяха да се отвратят един от друг, искаха да останат насаме със себе си! "
― August Strindberg
114
" I thought I heard the "little steps" — those little steps that came tripping down the corridor when she was looking for me. It was the child that was the best of all! To watch that fearless little creature, whom nothing could frighten, who never suspected that life might be deceptive, who had no secrets! I recall her first experience of the malice that is in human beings. She caught sight of a pretty child down in the park, and, though it was strange to her, she went up to it with open arms to kiss it — and the pretty child rewarded her friendliness by biting her in the cheek first and then making a face at her. Then you should have seen my little Anne-Charlotte. She stood as if turned to stone. And it wasn't pain that did it, but horror at the sight of that yawning abyss which is called the human heart. I have been confronted with the same sight myself once, when out of two beautiful eyes suddenly shot strange glances as if some evil beast had appeared behind those eyes. It scared me literally so that I had to see if some other person were standing behind that face, which looked like a mask. "
― August Strindberg ,
