5
" „Мисля, че животът крие повече от онова, което знаем или някога ще узнаем. Религиозното, мистичното, психичното, чудодейното; съдбата, предназначението, съвпадението. Страната на име Неизвестното. Зная, че понякога ми се смеят и подиграват за готовността да възприемам всичко от А до Я, от астрологията до ясновидството, от Юнг до спиритическите сеанси и кристалните топки, но обещанието за чудеса ме омайва. Подигравачите и мърморковците не ме спират. Нека си живеят, вкоренени в земното, онези, които считат, че всичко трябва да има прагматично научно обяснение. Не желая да познавам хора, които не могат да кажат; „Представяш ли си!“ в отговор на някакво вдъхновяващо благоговение, необяснено явление. Мисленето наужким е най-важният вид мислене. Човек се развива натам, накъдето може да се развие, без да взема предвид вече известното. "
― Charlotte Chandler , I, Fellini
6
" Често ме питат дали Марчело е вторият ми Аз. Марчело Мастрояни е много неща за много хора. За мен той не е вторият ми Аз. Той е Марчело, актьор, който пасва съвършено на онова, което искам от него, и може да се огъва на всички страни подобно на човека-„каучук“. Като приятел е съвършен – той е от онези приятели, които се срещат в английската художествена литература, където от благородни съображения мъже, които са едни за други като братя, залагат живота си един за друг. Нашето приятелство е такова или там както си го представяте – защото ще трябва да си го представите, тук като в реалния живот, освен когато работим заедно, никога, ама практически почти никога не се виждаме. Вероятно това е една от причините приятелството ни да е съвършено, понеже всеки от двамата може да си въобразява, че другият е винаги на разположение. Не сме се проверявали никога,. Вярвам в него повече, отколкото на себе си, защото знам, че аз самият всъщност не съм приятел, на когото би могло да се разчита. Може би Марчелино ми вярва повече, защото познава по-добре себе си. Помежду ни никога не е имало неискреност. Играем, но без претенции. В искрената игра си има своеобразна истина. "
― Charlotte Chandler , I, Fellini
8
" „Понякога се срещахме по ресторантите. Той винаги ядеше много. Забелязах това, защото изпитвам естествен афинитет към хората, които обичат да ядат. Винаги можете да различите онзи, който обича да яде, не по количеството храна, което поглъща, а по густото, с което го прави, понеже има вид на човек, изпитващ истинско удоволствие. Затова отначало забелязах Мастрояни именно поради тази наша ресторантска хармония с него. "
― Charlotte Chandler , I, Fellini
