2
" Аз стоях между коловозите и усещах как някой ме гледа, обърнах се и в отвореното прозорче на мазето видях очите на госпожа началничката, там, в тъмното, тя хранеше гъсока си и ме гледаше. Аз обичах госпожа началничката, тя обичаше надвечер да седне в канцеларията, плетеше голяма покривка за маса и от нейната плетка струеше тишина, под пръстите й се появяваха нови и нови цветя и птици, на телеграфната маса тя поставяше малка книжка и надничаше в нея да види как се събират нишките в следващите фигури, сякаш свиреше на цитра и четеше нотите. Но всеки петък тя екзекутираше зайци, вземаше от зайчарника едно зайче, притискаше го между краката си, а после забиваше във врата му тъп нож и почваше да коли животинчето, което пищеше, пищеше дълго, после гласчето му започваше да стихва, но госпожа началничката гледаше точно така, сякаш плетеше голямата покривка. Казваше, че когато кръвта на заека изтича бавно, месото му е много по-вкусно и крехко Отсега виждах как ще заколи големия гъсок, ще го яхне както кон, ще притисне оранжевата му човка към гърлото , както се затваря джобно ножче, първо грижливо ще му скубе перата отзад, после кръвта му ще тече в тенджерата, птицата ще отмалява, докато се отпусне напълно, госпожа началничката ще се дръпне и е клечи, подпряла задник на петите си. "
― Bohumil Hrabal , Closely Watched Trains
3
" Значи, наистина не сте били с жена – каза тя и се засмя, имаше трапчинки като Маша, а очите й блеснаха, сякаш бе изпитала някаква радост или бе намерила скъпоценност, с пръсти започна да потупва косите ми, сякаш бях пиано, после погледна затворената врата към канцеларията и се наведе над масата, смъкна шишето и шумно духна лампата, напипа ме и ме поведе към дивана на господин началника, извърна се и ме смъкна върху себе си, и беше много нежна с мен, все едно че отново бях станал малък и мама ме обличаше и събличаше, позволи ми да й помогна да си вдигне полата, а после усетих как разтвори крака, стъпи с тиролските си обувки на дивана на господин началника, и аз изведнъж се оказах слепен с Виктория, така както бях слепен на снимката с моряшкото костюмче със снимката на Маша, и ме обгърна светлина, която ставаше все по-силна, аз непрекъснато се изкачвах, земята се тресеше, чуваше се тътен и грохот, имах чувството, че те не идват нито от мене, нито от тялото на Виктория, а отвън, че цялото здание се тресе из основи, прозорците дрънчат, чувах как в чест на моето славно и успешно влизане в живота зазвъняха и телефоните, телеграфите от само себе си започнаха да чукат морзови знаци, както се случва в гаровите канцеларии по време на буря, струваше ми се, че гълъбите на господин началника всички до един гукат, че и небето полита нагоре и пламва с цветовете на огъня, зданието на гарата отново се разтресе, основите му се разклатиха... А после почувствах как тялото на Виктория се изви в дъга, чувах как подкованите й обувки се впиват в тапицерията, чувах как се къса платът, къса се безспир, и някъде чак от ноктите на ръцете и краката ми към мозъка рукна ликуваща кръв, всичко изведнъж стана бяло, после сиво, сякаш се отливаше гореща вълна и ставаше студена, а в гърба си усетих приятна болка, сякаш някой бе забил в него зидарска кука. "
― Bohumil Hrabal , Closely Watched Trains
8
" I włożyłem obie ręce do gorącej wody, i patrzyłem, jak z wolna wycieka ze mnie krew, jak woda staje się różowa, a mimo to ta czerwona krew płynie nieustannie, wyraźnie widoczna – jakby mi ktoś z przegubu dłoni wyciągał długi falujący bandaż, tańczący opatrunek... a potem zacząłem gęstnieć w wannie tak, jak gęstniała ta farba, którą malowaliśmy ogrodzenie wokół całych warsztatów państwowych, że aż musieliśmy dolewać do niej terpentyny... i głowa mi opadła na piersi, i do ust ciekła mi malinowa lemoniada, która jednak miała odrobinę słony smak... a potem te koncentryczne błękitne i fioletowe kręgi, które sprężynowały jak poruszające się kolorowe spirale... a potem pochylił się nade mną cień i o mój policzek otarła się broda porośnięta twardym ścierniskiem. Był to ten murarz w białym ubraniu. Ujął mnie i wyłowił z wody niczym czerwoną rybę, której z przegubów wyrastają purpurowe płetwy. Położyłem głowę na jego bluzie i słyszałem, jak moja mokra twarz gasi wapno, i ten zapach był ostatnią rzeczą, jaką zapamiętałem. "
― Bohumil Hrabal , Closely Watched Trains
10
" Leszakítottam a láncot a nyakáról, és a hold fényében láttam, hogy egy kis medalion van rajta, az egyik oldalán zöld négylevelű lóhere, a másik oldalán felírás: Bringe Glück. És ez a négylevelű lóhere nem hozott szerencsét se a katonának, se nekem, pedig ő is olyan ember volt, mint én vagy Hubička forgalmista úr, neki se volt semmi kitüntetése, se rangja, és mégis egymásba lőttünk, és a halálba küldtük egymást, bár ha civilben találkoztunk volna, lehet, hogy megszerettük volna egymást, és szép csendesen elbeszélgettünk volna. "
― Bohumil Hrabal , Closely Watched Trains
