4
" Червея никога не спореше, не изразяваше мнения, но не от достойно за подражание уважение към другите. Той просто слушаше и складираше, или току-виж само слушаше и забравяше, подвластен на орбита, различна от тази на останалите хора. Гласът му беше кадифен и монотонен, при все че понякога рязко повишаваше тон и тогава приличаше на луд, който имитира луд, а аз така и не разбрах дали го прави нарочно, като част някаква игра, която само той си знае, или не може да го избегне и тези негови провиквания са изригвания от ада. "
― Roberto Bolaño , Llamadas telefónicas
10
" Баща ми живееше в Москва на бумащината и на тезисите, Москва на бюрократите с разните директиви, отмени на директивите, дневни редове, номенклатурни междуособици, вътрешни ежби – една идеална Москва. Аз живеех в Москва на наркотиците и на проституцията, на черния пазар и на разгула, на шантажите и на престъпленията. Двете Москви обикновено се допираха, а понякога, в определени сфери, дори се припокриваха, но по принцип си бяха два различни града, тънещи във взаимно неведение. "
― Roberto Bolaño , Llamadas telefónicas
13
" Една нощ, докато се любели, Бил ѝ подхвърлил да си направят дете. Отговорът на Ан бил кратък и спокоен – просто му казала, че не става, че още ѝ е прекалено рано, но в душата си почувствала, че започва да крещи, тоест почувствала, видяла раздялата, линията, която дели некрещенето от крещенето. Било, спомняше си Ан, като да отвориш очи в най-голямата пещера на земята. "
― Roberto Bolaño , Llamadas telefónicas