Home > Work > Отворен кръг
1 " ЗАЩО СМЕ ЗЛИ, защо сме толкоз лоши,защо понякога, във толкоз злост удавени,делим имоти, служби и разкоши?Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!Забравяме! Еднакво алчни, диви,забравяме го в свойте дрязги, страшните!Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни - еднакво смъртни, но еднакво живи!Ах, престанете! Нека поживееми ние, хора, мъдро като хората!Една земя ще е над нас отгоре ни,но важно е, дордето сме над нея... "
― Дамян Дамянов , Отворен кръг
2 " КОГАТО СЪДИ ГРОЗНОТО в човека,човекът няма себе си предвид.Сам себе си да съди не е леко,ни най-приятно, но - зад друг прикрит - и другиго одумвайки безгрижно,не знаейки, сам себе си петни.Защото свойто най-добре се вижда,щом името със чуждо се смени "
3 " Виси си днес той на стената, кактовисеше на жилетката на татко - неспрял, навит и на синджирче двойно.Часовник още жив на свят покойник.Броил минути, толкова минутипреминали и чути, и нечутипрез него, през сърцето - в радост, в мъка.Замлъкнало сърцето, той си цъка.Той, мъртвият, живота надживява.Ах, от живота виж какво остава - камара спомени, безсмъртни вещи,които в своито цъкане зловещопревръщат ни в часовници сърцата,оставени за спомен на децата. "
4 " ЗИМЕН ЗАЛЕЗКакво небе! Като излят бакър!Като огнище. Като жива рана.Под свода му - голям горящ чадър - гори земята, цялата огряна.Гори всемирът - многоцветен шар...И в залезните пламъци ужаснисам разпознавам своята душа,която светва в миг. За да угасне. "
5 " СРЕДНОЩЕН ТЕЛЕФОНПрости детинщината моя,че ти звъня по никой час:на самотата във покоями е потребен нечий глас.Щом цялото пространство нямос хиляда гласа ме коси,един единствен търся само - от всичките да ме спаси. "