Многорукий бог далайна QUOTES

1 " Невежды полагают, будто хороший вертел можно выточить из кости. Мол мясо и прежде было на костях… Чужая кость сушит мясо! Шампур должен быть только деревянным, причем не из ветки, а из средней части смолистого ствола. Только тогда появится должная степень аромата. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

2 " В сказанията се казва, че след като сътворил небесната мъгла и водата, далайна и оройхоните, мъдрият Тенгер започнал да ги заселва с големи и малки зверове. Бил ги държал в торбата си и сега почнал да ги вади един по един и да определя на всеки къде и колко да живее.

Първо извадил мъничкия зогг. И казал:

— Ти ще живееш в дупчица в стената на шавара, а дължината на живота ти ще е една седмица.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — прошушнал зоггът, — че след тясната торба ми даваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да изтъка паяжина в дупчицата си, да народя деца и да забия жилото си в тялото на враг. Какво повече може да се иска от живота?

После Тенгер извадил безногата тайза и казал:

— Ти ще живееш в ъгъла на шавара, а дължината на живота ти ще е един месец.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изписукала тайзата, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да пропълзя по всички ъгли, да народя деца и да излапам мъничкия зогг. Какво повече може да се иска от живота?

Тенгер извадил от торбата тукката и казал:

— Ти ще живееш в шавара, на горното равнище, а дължината на живота ти ще е една година.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изгрухтяла тукката, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да избродя всички проходи и всички тунели, да народя деца и да се наям до насита с вкусна чавга. Какво повече може да се иска от живота?

Тенгер бръкнал в торбата, извадил гвааранза и му казал:

— Ти ще живееш в целия шавар, и горе, и долу, където се крие бледият уулгуй. А дължината на живота ти ще е дузина години.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изскрибуцал гвааранзът, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да обиколя целия шавар, да народя деца и от мен ще се страхуват всички, които живеят в шавара. Какво повече може да се иска от живота?

Накрая Тенгер извадил човека и му казал:

— Ти ще живееш на оройхоните, на тези, които направих аз, и на другите, които ще изникнат, по-късно. А дължината на живота ти ще остане скрита за теб, защото иначе няма да можеш да мислиш за вечното.

Човекът се засмял и казал:

— Благодаря ти, прещедри Тенгер. Не ми даваш кой знае колко — пет оройхона, всеки от които може да се обиколи само за половин час — но аз ще се постарая светът ми да порасне и да стане достоен за дължината на живота ми, защото не мисля да умирам. Искам да живея вечно и значи целият голям далайн ще бъде мой.

Като свършил да заселва света, Тенгер се върнал на алдан-тесега, погледнал отгоре мъничкия далайн, спомнил си какво му били казали зверовете и човекът и за пръв път си помислил, че вечността може би не е толкова безкрайна, колкото му се струвало. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

3 " - Кво ишкаш да ти кажа?
- Всичко. Как живеете тука?
- Добре. Обичаме се. До шмърт. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

4 " Така съдбата наказва онези, които забравят, че светът се променя по-бързо, отколкото се променят хората. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

5 " — Да не съм жирх да завивам — рекъл Мазолестата пета. — Ще вървя направо.

И навлязъл в огнената страна, където не бил стъпвал човешки крак.

А здравият разум, хленчел и плачел, и аварите изгаряли непоносимо, но Мазолестата пета продължавал напред, защото бил разбрал какъв е смисълът на живота му: да не спира, да не се отклонява и да не се връща назад. И кожата на мазолестите му ходила се овъглявала, и пушеци се издигали около нозете му, и с всяка крачка ставало все по-страшно, и здравият разум се побъркал и можел вече само да хленчи и да твърди:

— Бог е направил тази земя, за да не ходиш по нея.

— Значи трябва да ходя по нея — смеел се Мазолестата пета. — Иначе какъв е смисълът да има бог и какъв е смисълът на заповедите му? "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

6 " Повечето от вас ще кажат старата поговорка: „От цял куп чавга не можеш направи и един туйван“ — и ще са прави. Дългобрадите мъдреци ще размахат заканително пръст и ще кажат, че такава е участта на всеки, дръзнал да се опълчи срещу божието величие. И също ще са прави. А някои — те са малко и всички ги наричат глупци — ще си замълчат и ще си кажат, че е по-добре да пропаднеш в бездната на далайна, вместо да живееш, без да се опиташ да се издигнеш над чертата, която вместо тебе е теглил някой друг. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

7 " Шооран гордо распрямился, подняв вверх узел, и вздрогнул, лишь теперь увидев, куда забежал, увлеченный погоней. Впереди, не было ни одного тэсэга, оройхон там кончался, а дальше насколько хватало глаз, расстилалась бледная гладь далайна. Далайн казался живым, он дышал, по липкой тягучей влаге медленно пробегала дрожь. Временами на поверхности вздувался бугор, он бесцельно двигался пока не опадал или не ударялся о край оройхона. Тогда на камне оставалась шевелящаяся груда поделенных на сегменты тел, извивающихся щупалец, каких-то спутанных волос. Влага растекалась по сторонам, загустевала, превращаясь в нойт. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна

8 " - Неужели ничего нельзя сделать? - выкрикнул Шооран.
- Почему нельзя? Сделать можно все! - старик пел слова злобным речитативом. Шагнув к краю, он, словно жрец, приносящий жертву, поднял руки. Седая голова тряслась, пение звучало отрывисто и дико. - Я ненавижу этот мир, сделанный не для нас!.. Эту слизь, названную влагой!.. Это зверье, чуждое людям!.. Моя ненависть горит огнем, и огонь пылает в моих руках! Пусть умрет глубина далайна и его яд!
...
Далайн больше не был равнодушен. По нему пошли волны, шапки пены вздулись, словно вернулся мягмар. Туман ложился пластами, влага затвердевала, обращаясь в камень, холмы серо-зеленой пены застывали тэсэгами. Из глубины возникал оройхон. Чудо совершалось в полной тишине, лишь старик бесновался, хрипя:
- Ты убийца! Враг!.. Не-на-ви-жу-у!..
И вдруг все кончилось. Старик опустил руки, опали водяные бугры, поползли как и прежде дым и туман. Но там, где раньше была полуразрушенная стена, теперь стоял оройхон. "

― Святослав Логинов , Многорукий бог далайна