15
" И господин Ибрахим и аз започнахме да се въртим.
По време на първите завъртания си казвах: „Щастлив съм с господин Ибрахим”. А след това си казах: „Не се сърдя вече на баща ми, че замина”. А накрая дори си мислех: :Всъщност, майка ми не е имала голям избор, когато...”
- Е, Момо, почувства ли нещо хубаво?
- О, да, невероятно е. Сякаш омразата ми изтича някъде. Ако тъпаните не бяха спрели, може би щях да разгледам случая на майка ми. Страшно приятно е човек да се моли, гос’ин Ибрахим, макар че бих предпочел да се моля с маратонките. Колкото по-тежко става тялото, толкова по-леко става на ума.
...
И до днес щом нещо не върви, аз се въртя.
Въртя се с една ръка към небето и се въртя. Въртя се с една ръка към земята и се въртя. Небето се върти над мен. Земята се върти под мен. Вече не съм самият аз, а един от онези атоми, които се въртят около празнотата, а тя е всичко. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Monsieur Ibrahim and The Flowers of the Qur'an
17
" Коли хочеш знати, в якій місцевості — багатій чи бідній — ти перебуваєш, зверни уваги на урни для сміття. Якщо ти не бачиш ані сміття, ані урн, то там живуть дуже багаті. Якщо бачиш урни для сміття, але не бачиш сміття, то просто багаті. Якщо бачиш купи сміття довкола урн, то ці місця не багаті й не бідні, а туристичні. Якщо ж бачиш сміття, а урни відсутні, то це бідні місця. А якщо люди живуть у смітті, то вони дуже й дуже бідні. "
― Éric-Emmanuel Schmitt , Monsieur Ibrahim and The Flowers of the Qur'an