Home > Work > It's Fine By Me
1 " There are some things with alcohol you must never do. You must never drink alone, never drink on Sundays, never drink before seven o'clock and if you do, it has to be on a Saturday. "
― Per Petterson , It's Fine By Me
2 " Сигне с големите гърди, с голямата усмивка, Сигне с меките ръце, изкачваше се по стълбите към втория етаж, където в онова последно лято лежах няколко нощи, изтощен от жълтата треска, и не можех да спя, децата им отдавна се бяха изнесли, цялата стая беше на мое разположение. Бялата фуста на фона на сивата светлина от процепа, бялата Сигне с милите думи, добрата Сигне. "
3 " „- От какво се отказваш?- От гимназията.- По-голяма глупост не бях чувал. Остава ти по-малко от година. Нали искаше да ставаш писател?- Гимназията не те прави писател. Джек Лондон ходил ли е в гимназията? Горки ходил ли е в гимназията? Или Лу-Юхансон, или Нексьо, или Сандемусе, или който и да било, който си струва да се чете?- Да му се не види, Аудюн, те са отпреди сто години! Тогава никой не е ходил в гимназията! Сега всички ходят! "
4 " Пролетта и лятото на годината, когато навърших тринайсет, бяха изпълнени с жълта топлина и жълта мараня. Седмица след седмица цялото ми тяло беше плувнало в пот и едва виждах. Вървях по чакълената пътека към къщата като пиян, въздухът около мен беше гъст и трепкаше от светлина, която можеше да се взриви всеки миг, и понякога не успявах да улуча вратата. Седях над учебниците и търках очи, но жълтата мъгла не се разсейваше и трябваше да тичам в кухнята да пия вода. Гърлото ми беше толкова сухо, че непрекъснато ме мъчеше жажда и накрая зарязах учебниците. Извадих ги от чантата, като се прибрах от училище, и пак ги прибрах на другата сутрин, но така и не ги отворих. И друго не четях. Книгите за индианци си стояха на рафта, но около тях имаше празнота, която ме изнервяше, празнота навсякъде, заради която се задъхвах и ми се повдигаше. Една седмица лежах в леглото и запях пердетата. Те бяха също толкова жълти от слънцето, колкото и всичко, за което си мислех, а навън лепливата тишина се разстилаше гъста и гореща, и температурата ми се покачи до трийсет и девет градуса.- Имам жълтеница – казах на майка ми.- На тези с жълтеницата им пожълтява лицето – отвърна майка ми. – Знам, че не си добре, но мен ако питаш, по-скоро си блед.- Имам жълта треска – продължих.- Възможно е – съгласи се тя и отиде да провери „жълта треска“ в „Семейната книга“ и откри съвсем други симптоми, но съществуваше ли нещо, наречено жълта треска, точно от това страдах и някой нямаше да ме убеди в противното.След осем дни ми писна да лежа. Станах и започнах да се разхождам с шапка с козирка и слънчеви очила. "
5 " - Ако трябва да съм честен, Арвид, ми се струва, че за нищо не ти е все едно. Между другото, можеш да престанеш да тръшкаш бебето, отдавна спря да плаче.Прав е. Около нас е тихо, в кожената чанта е тихо, надничам между одеялата и виждам, че детето спи, малкото личице е напълно гладко. - Май спи – продумвам.- Да я подържа ли малко? Да си поотдъхнеш.- Не, няма нужда.Той пак кимва, избърсва носа си с ръкавицата и въздъхва толкова дълбоко, че го чувам, и се зазяпва в празното пространство.- Идва ми да запея – казва, – но май по-добре да мълча, да не събудя бебето.- По-добре – съгласявам се. "
6 " Останах там седмица. По цяла нощ спях в стаята под процепа, а на сутринта ставах и получавах от Сигне в кухнята домашно изпечен хляб. А после работех почти целия ден по задачите, с които според Томерн бях в състояние да се справя. Те ставаха все повече и повече, никога не ми стигаха, а вечер се къпех в реката на по-подходящо място от онова, което си избрах първия път. В десет часа Сигне ме изпращаше горе с прегръдка, която аз посрещах толкова жадно, че поруменявах от само себе си. Мислех възможно най-малко, само се изпълвах с всичко около мен. "
7 " Сигне“, мисля си, „Благословена,“ Благословена да е храната, благословен да е денят, благословен да е пътят, по който вървиш, и светлината на челото ти.“- Поспи. Сега е нощ. Спи колкото искаш. Тук никой не го е грижа.- Добре.Главата ѝ се скри. Пак стана съвсем тихо и когато погледнах през прозореца над пода, жълтата плевня беше сива. Усещах, че мога да спя още. Можех да спя постоянно. Просто да си лежа тук и да спя под процепа в тавана. "
