4
" All I wanted to do was get back to Africa. We had not left it, yet, but when I would wake in the night I would lie, listening, homesick for it already. Now, looking out the tunnel of trees over the ravine at the sky with white clouds moving across in the wind, I loved the country so that I was happy as you are after you have been with a woman that you really love, when, empty, you feel it welling up again and there it is and you can never have it all and yet what there is, now, you can have, and you want more and more, to have, and be, and live in, to possess now again for always, for that long sudden-ended always; making time stand still, sometimes so very still that afterwards you wait to hear it move, and it is slow in starting. But you are not alone because if you have every really loved her happy and untragic, she loves you always; no matter whom she loves nor where she goes she loves you more. "
― Ernest Hemingway , Green Hills of Africa
6
" Now, being in Africa, I was hungry for more of it, the changes of the seasons, the rains with no need to travel, the discomforts that you paid to make it real, the names of the trees, of the small animals, and all the birds, to know the language and have time to be in it and to move slowly. "
― Ernest Hemingway , Green Hills of Africa
9
" I loved the country so that I was happy as you are after you have been with a woman that you really love, when, empty, you feel it welling up again and there it is and you can never have it all and yet what there is, now, you can have, and you want more and more, to have, and be, and live in, to possess now again for always, for that long, sudden-ended always; making time stand still, sometimes so very still that afterwards you wait to hear it move,and it is slow in starting. "
― Ernest Hemingway , Green Hills of Africa
11
" Ако в ранни младини си платил своята дан на идеята за общество, демокрация и други такива, а след това откажеш да се обременяваш с неща от този род и решиш да отговаряш само пред себе си, ти заменяш задушевната и задушна атмосфера на приятелството срещу нещо, което можеш да изпиташ единствено ако си сам. Нещо, което все още не можеш точно да определиш, но го чувствуваш, когато пишеш хубаво и вярно нещо с вътрешна убеденост, и макар че ония, на които плащат да четат и коментират написаното, не го харесват и казват, че то е измама, ти си абсолютно сигурен в неговата стойност. Или когато вършиш нещо, което хората не смятат за сериозно занимание, а ти знаеш, уверен си, че то е важно и винаги е било, че не е по-малко важно от всички модни неща. Или когато си сам с това нещо в морето и знаеш, че Гълфстриймът, с който живееш, който обичаш, който познаваш и за който искаш да научиш повече си тече, както е текъл, откак свят светува, и е мил бреговете на този дълъг, красив, нещастен остров, преди Колумб да го е видял, и не нещата, които научаваш за него, и тези, които винаги са били в него, са нетленни и стойността им е непреходна, защото това морско течение ще тече така, както е текло след индианците, след испанците, след англичаните, след американците и след кубинците и всички различни системи на управление, ще тече, след като богатството и бедността, мъченичеството и саможертвата, продажността и жестокостта си отидат, отнесени като купищата смет — зловонни, яркоцветни, осеяни тук-там с нещо лъскаво, — които общинският шлеп изтърсва в синята вода, тя потъмнява на десетина метра дълбочина, по-тежкото потъва, по-лекото остава на повърхността и течението го подхваща — палмови клонки, тапи, бутилки, изгорели електрически крушки, някой презерватив или корсет, носещ се в дълбочината, откъснати страници от учебник, подут труп на куче, плъх, обезобразена котка, а събирачите на остатъци са тук с лодките си и подбират боклука както овчари стадото си, бъркат във водата с дългите куки и вадят интересни находки, заинтригувани, съсредоточени и точни като историци — това са хора с гледна точка, които преценяват. Течението е незабележимо, но отнася по пет такива товара боклук дневно, когато нещата вървят добре в Хавана, а на десет мили по-нататък водите му са пак тъй чисти, сини и неизменни, каквито са били и преди влекачът да е докарал на буксир шлепа с боклука. И палмовите клонки на нашите победи, изгорелите електрически крушки на нашите открития и просветления, празните презервативи на голямата ни любов плават безсмислено по течението, което единствено е непреходно. "
― Ernest Hemingway , Green Hills of Africa
14
" Pop was her ideal of how a man should be, brave, gentle, comic, never losing his temper, never bragging, never complaining except in a joke, tolerant, understanding, intelligent, drinking a little too much as a good man should, and, to her eyes, very handsome. "
― Ernest Hemingway , Green Hills of Africa
