Home > Work > Избрани творби

Избрани творби QUOTES

Избрани творби QUOTES

1 " Както тя, влязла веднаж в един коловоз на живот, почти машинално го изпълваше с едно и също съдържание, така трябваше да постъпват според нея и другите. Не й идваше и на ум, че самият характер на съдържанието на живота се изменяше съобразно много условия, така или иначе създали се, и че в края на краищата за едни (включително и за нея) това съдържание представлява нещо привично, доброволно избрано, а за други - омразно и насилствено. "

― , Избрани творби

2 " Пошлостта има грамадна сила; тя винаги сварва неподготвен всеки неопитен човек и докато той се чуди и озърта, тя бързо го омотава и го пипва в клещите си. Навярно всекиму се е случвало, като минава покрай клоака, не само да си затиска носа, но и да се старае да не диша; тъкмо такова насилие трябва да употреби над себе си човек, когато влиза в атмосфера, наситена с празнодумство и пошлост. Той трябва да притъпи зрението си, слуха си, обонянието си, вкуса си; трябва да победи всякаква възприемчивост, да се вкамени. Само тогава миазмите на пошлостта няма да го задушат. "

― , Избрани творби

3 " Опитала се сушената вобла и заблужденията човешки да осъди - и също така добре излязло. Тук тя по нагледен начин доказала, че ако излишни мисли и излишни чувства без нужда усложняват живота, то излишната съвест още повече не е за пред хора. Излишната съвест изпълва сърцето с плахост, възпира ръката, която е готова да хвърли камък, шепне на съдията: "Провери сам себе си!" А пък ако у някого са изчистили съвестта заедно с другите дреболии отвътре, у такъв плахост няма и в зародиш, но затова камъни - пълна пазва. "

― , Избрани творби

4 " Хванали една вобла, изчистили й вътрешностите (само яйчниците й оставили за разплод) и я закачили на едно въже на слънце: нека се суши. Повисяла воблата ден-два, а на третия и кожата по корема й се сгърчила, и главата й поизсъхнала, и мозъкът й, колкото имало в главата й, изветрял, повехнал.
И почнала воблата да си живее добре.*

* Зная, че в природата не се среща такова нещо, но тъй като думите от приказката не може да се изхвърлят, нека бъде така. "

― , Избрани творби

5 " Ден след ден се редуваха в смазващо еднообразие, с което е така богат селският живот, ако не е обграден нито с комфорт, нито със стопански труд, нито с неща, които дават храна на ума. "

― , Избрани творби

6 " Хората стенели само в първите мигове на пожара, когато обезумели тичали към мястото на пожара. Спомняли си тогава всичко, което някога им е било скъпо; всичко заветно, мило на сърцето, обикнато, всичко, което им помагало да се примиряват с живота и да носят бремето му. Човек така свиква с тези вековни идоли на своята душа, така дълго възлага на тях най-добрите си упования, та мисълта, че може да ги загуби, никога не му идва ясно в главата. "

― , Избрани творби