Home > Work > Живота, който исках да бъде поема
1 " Не те измести никой - Елисавета БагрянаНе те измести никой в тази къща.И стола ти е празен в моя кът,и в книгата ми никой не обръщалиста - недоизчетен този път.Не гледа в лятна вечер никой с мене,на прага седнал, звездния екран,и никой не поема удивенобукета, рано сутринта набран.Когато зъзна, никой не намятас любов на плещите ми топъл шал -и в жега, с витошка вода налята,не ми е нежно чашата подал.Минава пак година след годинаи сменя се сезон подир сезон.Връхлита буря, свлича се лавина,от сняг или от плод се скършва клон...И видимо в дома тук няма нещоза тебе да напомня всеки миг -ни някакви любими твои вещи,ни в рамка на стената твоя лик.Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -не те измести никой в тази къща,в която всъщност и не влезе ти. "
― Elisaveta Bagryana , Живота, който исках да бъде поема