Laughter in the Dark QUOTES

2 " A certain man once lost a diamond cuff-link in the wide blue sea, and twenty years later, on the exact day, a Friday apparently, he was eating a large fish - but there was no diamond inside. That’s what I like about coincidence. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

4 " Death often is the point of life's joke. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

6 " No you can't take a pistol and plug a girl you don't even know simply because she attracts you. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

8 " Although there is plenty of space on a gravestone to contain, bound in moss, the abridged version of a man's life, detail is always welcome. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

10 " Uncle alone in the house with the children said he'd dress up to amuse them. After a long wait, as he did not appear, they went down and saw a masked man putting the table silver into a bag. 'Oh, Uncle,' they cried in delight. 'Yes, isn't my make-up good?' said Uncle, taking his mask off. Thus goes the Hegelian syllogism of humour. Thesis: Uncle made himself up as a burglar (a laugh for the children); antithesis: it WAS a burglar (a laugh for the reader); synthesis: it still was Uncle (fooling the reader). "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

12 " Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.
Това е цялата история и бихме могли да я оставим дотук, ако от разказването й нямаше полза и удоволствие; и въпреки че на надгробната плоча има достатъчно място за обраслата с мъх кратка версия на човешкия живот, подробностите винаги са добре дошли. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

14 " Когато забременя, очите ѝ придобиха онзи празен израз на задоволство, сякаш съзерцаваше новия си вътрешен свят; безгрижната й походка се превърна във внимателно патешко поклащане и беше способна лакомо да поглъща пълни шепи сняг, които събираше набързо, докато никой не я гледа. Албинус полагаше всички усилия да се грижи за нея – извеждаше я на дълги бавни разходки; внимаваше да си ляга рано и да не се удря в опасните ъгли на мебелите, докато минаваше покрай тях. А нощем сънуваше, че се натъква на младо момиче, което лежи с разперени ръце и крака на горещ пуст плаж, и в съня го обхващаше внезапен страх, че жена му ще го хване. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

16 " Той се ожени за нея, защото просто така се случи. Главният виновник за техния съюз беше едно пътуване до планината в нейната компания, плюс дебелия й брат и изключително атлетичната й братовчедка, която, слава богу, си изкълчи глезена в Понтресина. Имаше нещо толкова изискано, толкова ефирно в Елизабет, а смехът й бе така добродушен! За да избегнат набезите на множеството си берлински познати, те се ожениха в Мюнхен. Кестените тъкмо цъфтяха. Една много скъпа табакера се изгуби в тайнствена градина. Един от келнерите в хотела говореше седем езика. Оказа се, че Елизабет има нежен малък белег от операция на апандисит.
Тя беше вярна малка душичка, хрисима и нежна. Любовта й беше като бяла лилия, но понякога избухваше в пламъци и в такива моменти Албинус се самозалъгваше, че не му трябва никоя друга. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

18 " The stage manager of this [life's] performance was neither God nor the devil. The former was far too gray, and venerable, and old-fashioned; and the latter, surfeited with other people’s sins, was a bore to himself and to others, as dull as rain … in fact, rain at dawn in the prison-court, where some poor imbecile, yawning nervously, is being quietly put to death for the murder of his grandmother. The stage manager whom Rex had in view was an elusive, double, triple, self-reflecting magic Proteus of a phantom, the shadow of many-colored glass balls flying in a curve, the ghost of a juggler on a shimmering curtain. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark

20 " Марго бавно започна да се надига по-високо и по-високо, като змия, която се развива. "

― Vladimir Nabokov , Laughter in the Dark