Home > Work > A Farewell to Arms

A Farewell to Arms QUOTES

184 " Докато ние двамата разговаряхме, другите шумно спореха. Да, бях имал намерение да отида в Абруците. Не бях ходил никога из тези места, дето пътищата са замръзнали и твърди като желязо, дето студът е остър и сух, а снегът сух и като прах, със следи от зайци по него, дето селяните свалят шапки и ти казват „господарю“ и дето ловът е изобилен. Вместо тези местности бях видял само дима на кафенетата, нощите, когато стаята се върти около тебе и ти трябва да приковеш погледа си в една точка на стената, за да я видиш, че спира да се върти, нощите, прекарани в леглото, пиян, със съзнанието, че извън това няма нищо друго, и странното чувство да се събуждаш, без да знаеш кой е до тебе, а в тъмнината светът наоколо ти се струва тъй недействителен, толкова възбуждащ, че започваш отново, равнодушен, без да знаеш защо, убеден, че нищо, нищо друго не съществува и че всичко ти е все едно. Внезапно се замисляш дълбоко, после заспиваш и се събуждаш сутринта с чувството, че всичко е свършено; и всичко е тъй грубо, тъй ясно и отчетливо, а много често възниква и спор за цената. Понякога удоволствието продължава, изпитваш нежност и топлота дори на закуска, на обед. Но понякога всичко приятно е заличено, радваш се, че излизаш на улицата, и пак започваш друг един ден и друга една нощ. Опитвах се да му кажа разликата между деня и нощта и защо нощта струва повече от деня, освен ако той не е много ясен и много студен, и не успявах да му го обясня, както не мога и сега да го обясня. Но който е преживял това чувство, знае разликата. "

Ernest Hemingway , A Farewell to Arms