Home > Work > Zündels Abgang

Zündels Abgang QUOTES

Zündels Abgang QUOTES

1 " Ако можеш да си отидеш по всяко време, оставането е лесна работа. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

2 " Заглежда се в рафта с книгите. Вие всезнайковци такива, доставчици на житейски мъдрости, наконтени специалисти по фантасмагории. Ето ви всичките, обединени от тесногръдата вяра, че с думи се проправя път. Колко време само залагах на вас, колко време ви пусках да гнездите в кухината на моята неопитност. Край на тия неща. Радикално отхвърлям господата на ума, които ми даваха наготово дешифриран света. Превърнахте ме в хамстер на цитати. На вашата словоохотливост дължа несгодите си. Искам чувството, не предчувстваното, делото, не книгата. С настоящото до второ нареждане обявявам нефилтрираната действителност за моя пътеводна звезда, най-сериозно говоря. Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

3 " Да, предполага се, че без нас, зрителите, световната история щеше да буксува на едно място. Жаждата ни за зрелища е исторически значима: тя подтиква към действие действащите лица и с това допринася за пъстрия, енергичен ход на историята. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

4 " Докато излизаше от ваната, Цюндел си помисли: Не разбирам много, но и не желая да разбирам нищо повече. Ще ми се един ден да се събудя с усещането: от днес нататък край, от днес нататък няма да проумявам нищо повече. Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

5 " От друга страна пък се стараела да релативира отвсякъде бомбардиращите го понятия за мъжественост и намирала този подход за правилен, дори ако сега синът ѝ да се имал – което не изключвала – за донякъде „немъжествен“, тоест слаб. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

6 " Едно италианско семейство тъкмо се обличаше. Толкова обстоятелствено, че не можеше да не гледаш. Помагаха си взаимно, да не би случайно да им се видят онези части, които в Италия все още спадат към личния живот. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

7 " Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

8 " Най-сетне да остана на спокойствие, обърна се той към котката. Най-сетне да мога да си сърбам кафето, както си искам. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

9 " Странно, да звъниш на собствената си врата! Строго погледнато – унизително. Най-вече когато никой не отваря. Сигурно е под душа, къде съм си дянал ключа. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

10 " Цюндел пие, пуши, прелиства едно от купчината списания за жената, но да настане полунощ тъй и не ще. Читателка пише: Все още не съм му се отдала, но се боя, че някой ден би могло да се стигне и дотам. Как да постъпя? – Консултантката отговаря: Вие преживяване – болезнено и като че ли типично за съвременната жена – кризата на ориентирането. Опитайте се да се вслушате в най-съкровените си желания и да анализирате актуалното състояние… — Брей, да му се не види, измърморва Цюндел и зарязва четенето. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

11 " Това, че Магда имаше навик преди лягане да подрежда масата за закуска, винаги беше ядосвало Конрад. Той недоумяваше как може човек по такъв нехаен, почти самовластен начин да се разпорежда с бъдещето, и смяташе направо за снобско да се действа тъй, все едно бе изключено през нощта да настъпи бедствие. Сега обаче самият той носи от кухнята чиния, чаша, поставка за яйце, нощ и лъжичка, и в горния край на холната маса се получава малка, белязана с очакване трапеза. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

12 " Нейсе, та седя си аз някъде си, мисля за жена си, за професията си, за няколкото мои приятели, ненужен до н-та степен, без особено самосъжаление, без особено бъдеще. Само по келнера, който ми брои парите, разбирам, че съществувам. "

― Markus Werner , Zündels Abgang

13 " В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст. "

― Markus Werner , Zündels Abgang