Home > Work > Schweigeminute
1 " Колкото по-дълго съзерцавах снимката ти, Стела, тя толкова по-тайнствено сякаш оживяваше, понякога мислех, че ми намигаш в безмълвно разбирателство, така, както го очаквах в първия час по английски език след лятната ваканция. Да, Стела, очаквах, че в клас ще се разбираме по таен, незабележим начин; когато влезе в стаята и ние станахме, едва ли някой бе по-напрегнат от мен. "
― Siegfried Lenz , Schweigeminute
2 " Устремно, усуквайки тела, се бяхме насочили към по-дълбокото, посягахме един към друг, дръпнах я към себе си, притиснах се до тялото ѝ и я задържах в прегръдките си. Това учудване, никога няма да забравя този учуден поглед и това щастливо съгласие. Като че само това бяха чакали, телата ни се притиснаха едно към друго. Смеехме се, когато водното течение ни разлюля, посочих към двата червени, разкъсани от вятъра флага – бяха парцали, – които предупреждаваха за опъната мрежа за змиорки, извиках:– Хайде, Стела, ела да плуваме до флаговете и обратно, който спечели, има право да си пожелае нещо. "
3 " При боровете, в падината при боровете, аз ѝ припомних, че има право на едно желание, но тя отказа, не сега, не веднага, искаше да се възползва от него при друга възможност, винаги било от ползва да имаш право на желание, моментът, в който го изразяваш, трябвало да е подбран много внимателно, човек не бивало да го пропилява. "
4 " Докато говореше, тя махаше пясъка от гърба ми, от гърдите ми, веднъж се наведе толкова ниско, че си помислих дали не е открила нещо, стара рана, белег, но друго бе привлякло вниманието ѝ.- Тя наистина се усмихва – каза тя. – Кожата ти наистина се усмихва, Кристиян.Стела беше прочела някога, че в определени моменти кожата може да се усмихва и сега вероятно бе намерила доказателство за това. Любопитен, че и отгоре, се обърнах на една страна, но можах само да установя, че кожата ми е такава, каквато винаги е била и нямаше даже и наченки на усмивка. Каквото не забелязвах или каквото не успявах да доловя: на теб ти се удаваше. "
5 " Намерих място до един възрастен мъж, който унесено съзерцаваше халбата си, в която пяната бавно чезнеше. Колко доволен остана той, когато потвърдих, че съм момчето на Вилхелм, ловеца на камъни – повече не искаше да знае. Изведнъж почувствах ръка на гърба си, чух сподавено хихикане, ръката не преставаше нежно да ме гали, като че ли искаше да разбере кога ще я забележа. Извърнах се бързо и посегнах и сграбчих Соня, детето на съседите ни. Тя се обърна и се изви, но аз я държах здраво и успях да я накарам да застане кротко, като ѝ направих комплимент за роклята с десен на майски бръмбари в полет и малкия плетен венец от парички, който носеше на главата си.- Ще танцуваш ли , Кристиан? – попита тя.- Може би – отвърнах.- С мен също, нали?- Че как иначе? – казах аз.Тя ми довери, че баща ѝ щял да дойде на празненството с вилата си с петте зъбци, за да си помислели някои, че бил богът на морето. "
6 " Днес тя знаела, че било естествено желание човек от време на време да се връща там, където е натрупал съществен, може би решаващ опит. Това каза Стела и след кратка пауза добави:- Седем дни, Кристиан, отидохме за един следобед, но останахме седем дни. "
7 " Тя ни повика, помаха и с жестове ни показа, че иска да дойде при нас на шлепа, а аз изтиках тясното мостче, преметнах го над борда и открих в основата на вълнолома плосък камък, върху който мостчето се застопори. Не предпазливо, уверено се засили тя към нас, на няколко пъти се заплати и се опита да запази равновесие, подадох ѝ ръка и ѝ помогнах да се качи на борда. Баща ми обаче сякаш не се зарадва на чуждия гост, тръгна бавно към нея, при което ме погледна с подкана, в очакване, и когато ги запознах:- Това е моята учителка, моята учителка по английски език, госпожа Петерсен.Той отвърна:- Тук няма много за гледане.След това се ръкува с нея и я попита с усмивка:- Надявам се, че Кристиан не ви причинява големи главоболия.Преди да отговори, тя не погледна изпитателно, като че ли не беше достатъчно сигурна в преценката си, но с почти равнодушен тон каза:- Кристиян се държи добре.Баща ми само кимна, друг отговор не беше и очаквал; с обичайната си любознателност той веднага попита дали тя е дошла за празника на плажа… "
