3
" Զղջումը մի հասկացողություն է, որ մարդու մեջ ուժեղանում է կյանքի փորձի հետ, դա խղճի մեծություն է՝ ձեռք բերովի, մարդկային բանականությամբ դաստիարակվող, մշակվող մեծություն։ Ոչ մեկը, մարդուց բացի, օժտված չէ զղջալու հատկությամբ։ Զղջումը՝ մարդկային հոգու հավերժական և անանցանելի հոգացողություն է ինքն իր հանդեպ։ Սրանից բխում է, որ ամեն մի պատիժ՝ լինի դա զանցանքի, թե հանցադործության համար, պատժվողի հոգում պետք է զղջում առաջ բերի, այլապես այն հավասար կլինի գազանի պատժի։ "
― Chingiz Aitmatov , Плаха
11
" И колко реално и естествено би било, ако всеки миг тя трябваше да се появи и аз да я съгледам на отсрещния тротоар, да видя как се готви да претича през улицата от страх, че ще закъснее, а аз, обезпокоен за нея - толкова прекрасна, неразумна, непредпазлива - да й правя отчаяни знаци в никакъв случай да не прекосява, че виж колко много коли минават, колко народ има наоколо, само тя единствена сред всички носи в себе си щастието, отредено за мене, и тя да ми се усмихне, разбрала по израза на лицето ми какво мисля. И тогава, изпреварвайки я, аз ще изтичам на отсрещния тротоар, без да се страхувам за себе си - аз съм опитен - а когато стигна при нея, ще я погледна в очите и ще я хвана за ръка. "
― Chingiz Aitmatov , Плаха