" Това, че аз не се поддадох на внезапното опиянение на патриотизъм, не се дължи ни най-малко на някаква особена трезвост или ясновидство, а на дотогавашния мой начин на живот. Два дни преди това бях още във „вражеска страна“ и бях имал възможност да се убедя, че големите маси в Белгия бяха също така миролюбиви и нищо неподозиращи, както и моите сънародници. Освен това доста дълго бях живял като космополит, за да мога за една нощ да намразя един свят, който също бе мой, както собствената ми родина. От години вече не вярвах на политиката и именно в последно време в безброй разговори с моите френски и италиански приятели бях обсъждал абсурдността на една евентуална война. Така бях до известна степен имунизиран с недоверие срещу заразата на патриотичното въодушевление и тъй като бях предпазен от този пристъп на треска в първия час, аз останах твърдо решен да не позволя да бъде разколебана моята убеденост в необходимото единство на Европа срещу братоубийствената война, предизвикана от неспособни дипломати и хищни фабриканти на муниции. Ето защо още от първия миг имах вътрешната сигурност на гражданин на света; по-трудно ми беше да намеря правилното поведение като гражданин на държавата. "