" - Веднъж – май беше в единайсети клас – му писах, че макар да не сме гаджета, двойка, както искаше той, все пак усещам, че винаги ще бъдем заедно. Независимо как, но така ще бъде. А той ми изпрати телеграма – нали знаеш, неговите телеграми…- Илан се разсмя в тила ѝ. – В нея пишеше, че откакто получил писмото ми, се разхождал с роза на ревера; а когато го питали какъв е поводът, отговарял: „Вчера се ожених“.
- Помня – червената роза. "

― David Grossman , To the End of the Land