QUOTE : С такива върхове на пръстите жената като че ли прекрачваше обсега на обикновено човешкото. Или може би преследваше самата женственост? Раковина, огряна от багрите в нея, окъпано в роса венчелистче – хрумваха ми най-очевидните сравнения. Но същевременно не се сещах са никаква раковина, за никакво венчелистче, чийто цвят да прилича на тях. Бяха ноктите върху пръстите на момичето, несравними с нищо друго на света. По-бистри и по-прозрачни от най-тънката и фина раковина, и от най-деликатното листенце, те като че ли съдържаха роса на трагедия. Всеки ден и всяка нощ цялата ѝ енергия отиваше да шлифова тази трагична женска красота. Тази красота проникна в моята самота. И вероятно самотата ми покапа по ноктите на момичето и ги превърна в капчици трагедия.