QUOTE : Валеше ли, валеше… Тичаме в калта, хората се свличат в нея… Ранени, убити… Така не ти се иска да загинеш в това блато. В черно блато. Че как тъй младо момиче ще лежи там… А друг един път, беше вече в беларуските земи… В оршанските гори, там едни дребни храсти с черьомуха. И сини минзухари… Цяла полянка в синьо! Ето, сред такива цветя да загинеш! Тука да лежиш… Глупава бях още, седемнайсетгодишна…. Така си представях смъртта…<br /><br />Любов Ивановна Осмоловска<br />редник, разузнавачка