" Меритократите са непоносими за онези, които изостават в социоикономическата надпревара, не толкова заради успехите им, а заради убеждението им, че са успели, защото са работили по-усилено, защото са по-квалифицирани от останалите и защото са издържали изпити, на които другите са се провалили.
В Европа меритократичният елит е елит от наемници, не много по-различен от елитните футбулисти, които се продават между най-успешните клубове на континента. Те съвършенно се вписват в определението на Дейвид Гудхарт за "хората Отвсякъде". Успешните холандски банкери се местят в Лондон, а компетентните германски бюрократи заминават за Брюксел, подобно на начина, по който футболните звезди редовно сменят клубовете, в които играят. Европейските институции и банки харчат огромни суми, за да вземат най-добрите "играчи".
Но когато отборите започват да губят, или икономиката се забави, феновете им бързо ги изоставят. Това става, защото извън съвместното празнуване на победите не съществуват никакви човешки връзки, които да свързват "играчите" с техните фенове. Те не са от един квартал, нямат общи приятели или споделени спомени. Много от играчите дори не са от същата страна, от която са отборите им. Може да се възхищавате от наетите звезди, но няма причина да ги съжалявате. Самите меритократични елити твърдят, че успехът извън родната страна е доказателство за техния талант, ала в очите на много хора точно тяхната мобилност е причината да не може да им се има доверие.
Хората се доверяват на своите лидери не само заради тяхната компетентност, но и заради смелостта и патриотизма им, и защото вярват, че те ще останат при тях и във време на криза, а няма да избягат през аварийния изход, за да се качат на хеликоптера. Парадоксът е в това, че тъкмо конвертируемата компетентност на настоящите елити, фактът, че те са еднакво квалифицирани да ръководят банка в България или Бангладеш, да преподават в Атина или в Токио, ги прави подозрителни за останалите. Хората се опасяват, че в трудни времена меритократите ще решат да напуснат, вместо да споделят цената на оставането. В това отношение меритократите се отличават от земевладелските аристократични елити, посветени на своите имения, които не могат да вземат със себе си и да избягат. "

― Ivan Krastev , After Europe