QUOTES

1 " Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, Антони, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари. "

― , Бариерата

2 " Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота. "

― , Нощем с белите коне

3 " Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат! "

― , Нощем с белите коне

4 " — Ама какво да правя, господин професоре, вече съм взела билетите.
— Ами ще отидете с мъжа си. Той обича ли балет?
— Обожава го.
— Тогава не го водете!… Той трябва да обожава само вас. "

― , Нощем с белите коне

5 " Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота. "

― , Нощем с белите коне

6 " Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага. Или никога. "

― , Везни

7 " Движението е повече и от целите, които умират, щом ги постигнем. "

― , Нощем с белите коне

8 " Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса… И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта… "

― , В един есенен ден по шосето

9 " Прекалено амбициозните най-често грешат. Природата е винаги по-богата от човека. Трябва да я изучаваш добросъвестно и с огромно уважение.А не да откриваш в нея себе си. "

― , Нощем с белите коне

10 " Амбиция плюс талант - това е всичко. А той знаеше, че ги притежава и двете. "

― , Нощем с белите коне

11 " Само аз не бързах. Просто не виждах смисъл. Когато човек играе на зарове със съдбата, безсмислено е да поглежда своя зар. Все едно, иска или не иска, тя знае какво ще хвърли. Тя знае всичко за хората, които едва ли много я интересуват. Като всяка съдба тя се интересува само от себе си. И все пак не може да промени нищо. В тоя смисъл тя е по-безпомощна и от нас, това е истината. "

― ,

12 " Видиш ли хитър човек, бягай от него - никаква работа няма да ти свърши. "

― , Нощем с белите коне

13 " С огромно усилие на волята сведох погледа си към побелялата кръгла главичка на диригента. Едва дишах. Музиката минаваше през мен така, както вятърът минава през клоните на дървото. И едва сега ми стана ясно това, което поетите отдавна знаят - не шуми вятърът, шумят листата. Каквито и да са звуците, музиката оживява в самите нас. Можем да направим вятър, но не можем да направим чувство. Никога и при никакви обстоятелства. То би означавало да създадем живота. "

― , Везни

14 " Трудно, много трудно се заспива с такива мисли. Вместо да се втвърди като восъчна пита в хладината на нощта, мозъкът започва да кипи като супа. Или като борш, все едно, борш, в който е нахвърляно всичко - и любов и омраза, и милост, и презрение, и главно големи парчета сляпа ярост, които винаги остават недоварени. "

― , Малки семейни хроники

15 " Лицето й сякаш отразяваше външния свят, без да показва нищо от себе си — навярно в това се състоеше нейната изменчивост и непознатост... "

― , Бариерата

16 " . Всичко в детските спомени му се струваше малко тъжно, малко обезцветено, като странни медни офорти, вече загубили багрите си. Всичко освен споменът за момичето, който стоеше свеж и чист пред очите му като раждането на Ботичеловата Венера, с нейните жълти виещи се коси.

Той никога не го забрави, никога не изчезна нито за миг от душата му. Стараеше се да не мисли често за това, пестеше скъпернически спомена, мъчеше се да не го похаби, да го пази ясен и чист. Дори когато стана гимназист и студент след това, държеше се с момичетата все тъй стеснително и малко плахо, като към преоблечени царкини. Мъжете си бяха мъже, хора от плът и кръв, добри и сърдечни или пък враждебни, алчни и зли, доста различни от самия него, но все пак мъже. Но той вече знаеше, че всяка жена крие под своите дрехи, все едно какви са те, бедни или разкошни, нечувано съвършенство и красота. Така мислеше и в това вярваше. И когато след много години за пръв път държеше голо женско тяло в ръцете си, изведнъж се почувствува неизразимо разочарован и ограбен. Не беше същото, в никой случай не беше същото. Това наистина бе топло и живо, задъхано и плъзгащо се под разтрепераните му пръсти, но и неизмеримо по-несъвършено. Преди всичко не беше така гладко, както си мислеше, усещаше по него петънцата и пъпчиците, малките ръждиви косъмчета. Така в собствените му ръце умря една илюзия и той през целия си живот не можа да я замести с нищо друго. Само веднъж помисли, че е намерил това, което търсеше, но и тая лъжа не продължи повече от няколко месеца. "

― , Нощем с белите коне

17 " Артистът се старае според публиката. "

― , Голямата стъпка