Home > Author > Гийом Мюсо
1 " Елиът грабна своя куфар и се насочи подтичвайки към стъклените врати. Бе изминал десетина метра, когато се обърна към Мат и му извика:- Ако самолетът се разбие и стигна първи на небето, да ти запазя ли едно местенце?- Естествено - съгласи се Мат - Едно топло местенце до Мерилин Монро...и не много далеч от теб. "
― Гийом Мюсо
2 " - Ти я уби, защото я обичаше зле. - Достатъчно се наслушах на подобни глупости! - избухна Елиът, скачайки от мястото си. - Ти я обичаш, сякаш имате целия живот пред себе си...А това не е начина, по който трябва да се обича. "
3 " В периоди на умиротворение човек винаги си мисли, че ги е победил.Представя си, че с течение на времето е успял да им стъпи на шията.Че ги е отдалечил за добро.Завинаги и за вечни времена.Но това рядко е така.В повечето случаи нашите Демони са винаги край нас, сгушени някъде в сянка.Дебнейки неуморно мига, в който ще свалим гарда.И когато любовта си отива... "
4 " Нали познавате максимата "Ще престанеш да се боиш, ако престанеш да се надяваш"? Е, точно тук тя е на място: страхът от смъртта намалява, когато човек е приключил с плановете си "
5 " Точно обратното: стимулиращо е точно, защото е трудно. ако не можеш да излекуваш някого, не значи, че не може да се грижиш за него. Хирургията е изкуство, което изисква голяма техника, но не и голямо сърце. Тук обаче нещата са различни. Ние придружаваме болните в техните последни мигове. Може да ви изглежда смехотворно, но това вече е нещо голямо.И искрено казано, по-лесно е да накълцаш някого на операционната маса, отколкото да вървиш заедно с него към царството на мрака. "
6 " Най - често тя беше "голямо слънце", златиста като слънчоглед, разпръскваща около себе си светлина, доверие и ентусиазъм. Но в някои моменти можеше да бъде потайна и мрачна, подобно на черна орхидея. "
