Home > Author > Людмила Филипова
1 " Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг. "
― Людмила Филипова
2 " Понягока казва, че не мечовете на българите ни побеждават, а техните знания. - Мария Лакапина "
3 " Азъ. Аз е заглавието на живота. Азъ е заглавието на писмената. "
4 " О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат. - метрополит Йоан "
5 " Съдба - някои се раждат с блясък в погледа, а други - без очи. "
6 " Не подозират, че силни са само свободните да бъдат себе си - онези, които творят историята си, а не подръжават на по-могъщите... (цар Симеон) "
7 " Нима външността е мерило за ума и душата?! - Баян "
8 " За децата лоши са само онези, които са им сторили зло. "
9 " Хубавото е, че илюзиите са безброй. Лошото е, че се уморяваш да ги сменяш. "
10 " Бях се научил да мечтая нещата, които не ми беше писано да изживея. "
11 " Вече не бях сигурен дали харещите езици на огъня не бяха по-милостиви от човешките. "
12 " Всеки жевот е толкова важен за света, колкото всяка буква за азбуката! - Черноризец Храбър "
13 " Нетърпелив си, момко, нетърпението ослепява. Като страха. - отец Никола "
