3
" Всъщност на нас цялата ни земя по тоя начин се подрежда, усукана, рошава, както е усукан и рошав целият Балкански полуостров. Мисля аз, че тъкмо тази усуканост и рошавост правят земята ни живописна. У нас ни степи, ни прерии, ни савани, ни пусти, а всичко е в една прекрасна бъркотия, където природата си е играла като малко дете и е разпиляла край себе си всичките си детски играчки. "
― Yordan Radichkov , Нежната спирала
5
" Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно. "
― Yordan Radichkov , Ние, врабчетата
11
" После тръгнаха по пътя за селото, жена му престана да се черви и ситнеше след него усмихната. А там, встрани, беше реката - същата - и водните ели бяха хвърлили хубава сянка, бяха заградили заветни места, както онуй, където можеха да легнат. Райска работа. Дивата мента цъфтеше и докато я мачкаха, разсейваше своя тръпчив и упойващ дъх като тях. Всичко в нея бе изпрано, чистичко, носеше лекия аромат на домашен сапун. И самата тя - и докато лежеше, и докато оглаждаше после смачканите фусти.
След тях ментата дълго оправяше измачкания пух на сините си цветове.
Старецът все още се усмихваше при този спомен и се огледа да не го види някой. Изтри с ръка усмивката от лицето си ... "
― Yordan Radichkov , Скакалец
17
" Всички останали пред вида на непознатата и странна дума се стъписваха или минаваха на пръсти край нея, сякаш това не бе дума, а смок, усойница или пепелянка, свита коварно в тревата.
Чичо Гаврил обаче хващаше храбро думата за опашката, плющеше из въздуха с нея и тъй я вместваше в речта си, че тя застиваше там и оставаше за вечни времена.
Много по-късно разбрах, че тайната му се състоеше в това, че одухотворяваше всяка една дума,
опитомяваше я, вземаше я под свое покровителство или сам приемаше доверчиво нейното покровителство.
"
― Yordan Radichkov , Спомени за коне
18
" Съобщавам тази птича смърт, защото искам да обърна внимание върху обстоятелството, че днешните петли и пилета никак не приличат на старите, че това пиле днес, наречено бройлер, умира в същия миг, щом го клъцнете, никаква съпротива няма у него и никакви диви стихии. Всичките пилета на съседа, преки наследници на петела, умираха по същия начин — щом ги заколеха, те прескачаха оградата, съсипваха разсада в градината, а после се връщаха, дано срещнат нещо друго по пътя си, за да се бият с него, като през цялото време псуваха заколителя си. Искам да ви кажа, че такава птица дори и след като я турите в тенджерата и тя заври, при не знам колко си градуса, тенджерата все трябва да я попоглеждате дали няма капакът да отхвръкне към тавана, петелът да застане на ръба на тенджерата и тъй както дими целият, да извика насреща ви: „Момаа жено, супа ще ядеш, а?“ Такъв случай обаче не съм имал, а и никой в селцето не може да си припомни да е имало или пък просто да е разказван, без да се знае неговият очевидец. "
― Yordan Radichkov , Барутен буквар
